Обезличава ли се българската история в учебниците и има ли в тях патриотизъм? Тези въпроси повдигна в студиото на предването "Говори сега" на БНТ преди седмици конституционният съдия, член-кореспондент на БАН проф. Атанас Семов:
“Да подема инициативата ме накара една силна потребност и една зловеща констатация, това, че нашите учебници са подложени на “Баташко клане“, колкото и страшно да звучи, през тези няколко десетилетия на демократичен, а всъщност обезличителен преход. В тяхното съдържание и още повече дух, не е останало нищо от българската национална памет и национално чувство, от българската национална гордост.
Стигам до констатацията, че в българското училище се прави всичко възможно, за да бъде забравена националната идентичност, националната памет и в този смисъл да се отглеждат професионални гастербайтери. Да се отглеждат деца, които не носят никакво чувство за святост, не носят чувство за принадлежност, нямат връзка с родината.
Това е едно много тягостно усещане за съзнателно обезродяване. Много ми се искаше да вярвам, че става дума за криво разбрана толерантност, за престараване, за мерак за модерност и подражаване на Запада.
След като разгледах по-внимателно учебниците от 1-ви до 10-и клас, стигам до извода, че това е една целенасочено прокарвана политика, политика на обезбългаряване на българското училище.
Затова подхванах инициативата “Да върнем България в българското училище“, но сега когато новият министър на образованието акад. Денков се ангажира с едно цялостно преразглеждане на учебните програми, учебните планове и учебниците, ми се иска към по-техническите критерии на проверка да се добави и един ценностен, а именно – дали и доколко нашите учебници и училище формират чувство за национална принадлежност.
Много ясно трябва да се разбере, че нищо в Евроатлантическата ориентация не налага и не изисква да се откажем от националната си памет.“
Зад граница
“Учебниците за българските училища зад граница са много по-патриотични и изчистени, с по-ясни послания, от тези, които се използват тук в България. Липсват важни исторически събития. За държавата на Иван Асен II, която e най-голямата в Европа, има няколко реда. Нашата 30-годишна демокрация е доказателство за това, че забравянето на уроците на историята ни обрича отново да преживеем драмите на историята.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Анна-Мария Тотоманова от Софийския университет:
“Все по-голяма част от децата не владеят функционално български език. Владеенето на родния език определя когнитивните способности на децата – придобиване на нови знания, осмисляне, преразказване, препредаване и на един нов етап самостоятелно произвеждане на нови знания.
Децата са затрупвани с едни граматични термини, които не могат да осмислят, което само ги отвращава от преподаването по български език и литература. Така се затормозява тяхното езиково развитие.
Заради презумпцията, че всеки който е роден българин, знае български език по рождение, не успява да покаже на децата красотата и богатството на българския език.
Да се започва с граматика и таксономия още в началните класове е контрапродуктивен подход. Резултатът е, че децата нямат достатъчен речник и не могат, когато четат да разбират текста и да го предадат адекватно. Трябва да се махне тази наукообразност от учебниците.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..
В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..
За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..
Fishlove е дългосрочен проект, посветен на опазването на моретата и океаните. Инициативата е стартирана през 2009 година по идея на Никълъс Рол, собственик на верига ресторанти за морска храна и партньорката му – актрисата Грета Скаки. На 18 февруари се състоя представянето на изложбата Fishlove със снимки на известни личности от кино и..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg