Обикновено, когато говорим за България като космическа държава, се сещаме за полета на Георги Иванов, с който България се нарежда сред първите шест космически държави; за Александър Александров, който лети през 1988 г., и вероятно за прочутата българска космическа храна.
От малко повече от половин век обаче, се развива българската космическа наука, а тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ) отбелязва своята петдесета годишнина.
Мисията на института е провеждането на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и развитието на аерокосмическите технологии.
Започнал от група ентусиасти като лаборатория по физика на космоса, днес институтът се занимава с широк спектър дейности: от слънчево-земна и космическа физика и астрофизика през дистанционно изследване на Земята и планетите до разработката на иновативна аерокосмическа техника и технологии, всичко това в партньорство с водещи институти по цял свят.
Науката е отборен спорт и няма откритие или иновация – дело само на един човек, казва проф. д-р Димитър Теодосиев от научния съвет на института.
Чуйте какво още каза той, както и зам. председателят и отговарящ връзките с обществеността на ИКИТ Валери Васев.
Във връзка с научната програма на втория ни космонавт, Александър Александров, през 1988 г. е разработен първия прибор за измерване на космическата радиация от серията „Люлин“. За своите 34 години „Люлин“ се превръща в нещо като запазена марка на ИКИТ БАН. Уредите от серията „Люлин“ се използват от учени в Япония, САЩ, Русия, редица европейски държави, Канада и Австралия.
23 дозиметъра „Люлин“ в момента са в Космоса, обезопасяват широк кръг изследвания и осигуряват данни за експерименти, а във високата атмосфера са много повече.
Един от приборите ще пътува на борда на Блу Ориджин в средата на 2023 г., а преди това „Люлин“ ще има на Върджин галактик – този дозиметър е поръчан от италианската академия на науките.
Повече за тази успешна история ще чуете от проф. Цветан Дачев – един от отличените 49 български учени в авторитетната класация на Станфордския университет за най-влиятелни учени в света.
Проф. Дачев е от създателите и кръстници на прибора Люлин за измерване на радиацията в Космоса и високата атмосфера, а както ще се убедите от разговора, той не споделя колонизаторския оптимизъм на хора като Ричард Брансън и Илон Мъск за скорошно заселване на Марс и Луната.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg