Балнеологията – забравената и подценена възможност

Докато за поредна година се питаме как ще спасим туристическия сезон и дали туристи ще дойдат на презастроеното ни Черноморие, за поредна година богатите възможности на балнеологията и като туризъм, и като лечение и профилактика, се загърбват.

Всички знаем, че България е богата на минерални води с лечебна стойност, същевременно из цялата страна ценни сгради се рушат, а водата изтича в канала.

В София и околностите ѝ например има около 40 извора. Дебитът само на Централна минерална баня е 12 литра в секунда. Това прави милион литра на денонощие. Всеки ден ние изхвърляме един милион литра вода в канала.

Същевременно програмите за развитие предлагат за всяка една от софийските бани да бъдат нещо различно от това. Проектите винаги са баните да бъдат превърнати в нещо друго и винаги се намират пари за нещото друго, не и за запазването им като бани.

Така се пилее ценен ресурс и се изпуска възможност за превенция и профилактика на редица заболявания.

Из страната вместо да се финансират общините, за да развиват програми за превенция и профилактика, при разпределението, голяма част от водата се отклонява за частни концесионери, а малко остава в обществена полза. Болници за рехабилитация не могат да функционират, защото водата е отклонена към хотели, построени в съседство.

А термалното наследство не са само водите или само великолепните сгради, изградени около тях, става въпрос за цялостното преживяване, което се нарича европейски термализъм и именно с него след Освобождението България се е заявявала на европейската карта като място за балнетерапия и лечение. Интересът към минералната вода е бил едва ли не държавна политика и тя е била първият ни туристически продукт.

Проблемите с опазването и устойчиво развитие на термалния ресурс и култура в България, в полза на гражданите адресира Българска асоциация за термално наследство (БАТН). Тя е гражданско сдружение, което се бори за оптималното използване на многообразието от изворна термо-минерална вода за здравна профилактика, лечение, рехабилитация, туризъм и рекреация. За осигуряване на условия за широк обществен достъп до термалните ресурси на различни социални групи – местни и приходящи. За развитие на термалните центрове в добрата българска традиция - като социални средища и места със специфични културни и здравни практики.

Чуйте разговора с двама от учредителите на асоциацията в София арх. Надя Иванова Ямазаки и арх. Ивайло Захариев, както и с Гергана Ваглярска, представител на асоциацията във Вършец.