Докато за поредна година се питаме как ще спасим туристическия сезон и дали туристи ще дойдат на презастроеното ни Черноморие, за поредна година богатите възможности на балнеологията и като туризъм, и като лечение и профилактика, се загърбват.
Всички знаем, че България е богата на минерални води с лечебна стойност, същевременно из цялата страна ценни сгради се рушат, а водата изтича в канала.
В София и околностите ѝ например има около 40 извора. Дебитът само на Централна минерална баня е 12 литра в секунда. Това прави милион литра на денонощие. Всеки ден ние изхвърляме един милион литра вода в канала.
Същевременно програмите за развитие предлагат за всяка една от софийските бани да бъдат нещо различно от това. Проектите винаги са баните да бъдат превърнати в нещо друго и винаги се намират пари за нещото друго, не и за запазването им като бани.
Така се пилее ценен ресурс и се изпуска възможност за превенция и профилактика на редица заболявания.
Из страната вместо да се финансират общините, за да развиват програми за превенция и профилактика, при разпределението, голяма част от водата се отклонява за частни концесионери, а малко остава в обществена полза. Болници за рехабилитация не могат да функционират, защото водата е отклонена към хотели, построени в съседство.
А термалното наследство не са само водите или само великолепните сгради, изградени около тях, става въпрос за цялостното преживяване, което се нарича европейски термализъм и именно с него след Освобождението България се е заявявала на европейската карта като място за балнетерапия и лечение. Интересът към минералната вода е бил едва ли не държавна политика и тя е била първият ни туристически продукт.
Проблемите с опазването и устойчиво развитие на термалния ресурс и култура в България, в полза на гражданите адресира Българска асоциация за термално наследство (БАТН). Тя е гражданско сдружение, което се бори за оптималното използване на многообразието от изворна термо-минерална вода за здравна профилактика, лечение, рехабилитация, туризъм и рекреация. За осигуряване на условия за широк обществен достъп до термалните ресурси на различни социални групи – местни и приходящи. За развитие на термалните центрове в добрата българска традиция - като социални средища и места със специфични културни и здравни практики.
Чуйте разговора с двама от учредителите на асоциацията в София арх. Надя Иванова Ямазаки и арх. Ивайло Захариев, както и с Гергана Ваглярска, представител на асоциацията във Вършец.
Дали стресът е поредният "тих убиец", или е явление, от което можем да извлечем полза – разговор в "Нашият ден" с Богомил Пешев , млад учен от Института по невробиология към БАН. " Бих казал, че стресът в идеалната си форма винаги е добър . Стресът, противно на това негативно значение, което му се предава, има ролята да ни адаптира към..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им. Д-р Татяна Брага, гл.ас. в..
На фона на брилянтната поезия, посветена на най-сетивния и раним орган в човешкото тяло, погледнахме делово и прагматично на тази медицинска специалност. Направихме го заедно с проф. Ива Петкова – водещ офталмолог, хирург и преподавател, ръководител на специализирана болница, с практика в нея и в МБАЛ "Александровска". Обсъдихме най-важните и..
Пратеници на турския курортен град Фетие пристигнаха у нас, за да представят красотите му, природата и възможностите за почивка. За разлика от станалите класически Кушадасъ, Анталия и Бодрум, това селище на Средиземно море не е много популярно сред българите. На мен ми допадна как там боровата гора почти целува морето, разделяна от него само от..
От две години Световният ден на рециклирането, инициатива, която официално се координира в България от сдружение "БГ Бъди активен" и е част от кампанията "Искам да съм полезен…Рециклирай ме!" прераства в Месец на рециклирането. От сдружението отправят покана към училища и детски градини да измислят и осъществят прояви, свързани с рециклирането, и..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg