Шахматът и стратегиите на Аз-а

Като всичко, създадено на този свят, и войната се случва първо в главата на човек. Съзнанието визуализира нейните начала, хоризонти и вертикали, нейните измерения и възможности, но най-вече нейния край. Него съзнанието предвижда благодарение на безброй стратегии. Те от своя страна винаги започват от дъската на войната. На нея се бият противоположности, за да победят интелекти. Мисли се аналитично, пресмята се и се диктуват комбинации, но се печели с въображение. Всяко действие се случва уж в ограниченото ѝ пространство, а се шири в дълбините човешки. Строят се мостове, които отвеждат само и единствено до другия, а остават във времето. Жертват се пешки, за да се поробят царе.

Тази война на народите всъщност е проста игра, но за умни хора. Или поне така казват някои. Тя се води между два мозъка, а често отговаря за цяла нация. Или всъщност само за Аз-а на човек. На въпросната дъска има повече приключения, отколкото в което и да било пътешествие, а дипломацията е сив кардинал. Дъската е шахматна, а войната е чиста игра на шах.

В този спорт най-важното е да потиснеш егото на съперника, но как? Какви са стратегиите на Аз-а и защо всичко опира до него? Как литературата развенчава митовете за шахмата, при това не само по отношение на връзката му с войната и политиката? И има ли въобще добрият шахматист структурно мислене, когато става дума за процесите, които протичат в едно общество?

В „Какво се случва“ доц. Морис Фадел и д-р Велин Белев говорят именно за шахматните стратегии във време на война, или по-точно за липсата на такива, и за проявленията на играта в литературата – там, където читателят се среща с тъмната реалност на шаха.

В литературния свят шахматната тема е тема на модерността, на разбирането за модерния човек, който е изобразен като една разколебана личност, поставила всичко под съмнение, най-вече себе си.

Шахматът днес е игра, която говори за постижения, а нейният романтизъм е останал само в литературата, където ставаме свидетели на същинската война на Аз-а. Между страниците той пренебрегва себе си в името на… себе си.

А дали е така и в живота – чуйте в звуковия файл.