Започна първият Национален фестивал на българското кино "Васил Гендов"

63 филма, 36 категории, 8 дни, които дават възможност на зрителите, при това напълно безплатно, да изживеят киното колективно, но да го преживеят самостоятелно – това предлага новият Национален фестивал на българското кино. Той започна на 2 май и ще продължи до 9-и с целодневни прожекции в Дома на киното.

Фестивалът възражда традициите на Съюза на българските филмови дейци, като връчва награди "Васил Гендов", поставили началото на своята история още през 1975 година.

В рамките на фестивала ще бъде представено най-доброто от новото българско кино, създадено пред последните 18 месеца, и ще бъдат отличени най-добрите в гилдията за същото това време в различни категории, базирани на професиите, част от процеса по създаване на един филм – нещо, което на този етап родните ни филмови фестивали не са правили. За целта са заимствани най-добрите практики от принципа на филмовите академии и от фестивалните формати.

Кръстен на основоположника на българското кино Васил Гендов, Националният филмов фестивал си е поставил няколко основни задачи, към които ще се стреми с всеки фестивален ден от това и всяко следващо издание, а именно:

• да заздрави връзката между филмовите произведения и тяхната публика;
• да популяризира постиженията на българското кино, като отличи професионалистите в него;
• да стимулира работата на филмовите дейци, а това включва всеки замесен във филмопроизводството у нас;
• да повиши самочувствието на кинотворците у нас;
• да привлече вниманието на младите зрители, в чиито сърца пламъчето за кино може да загори най-силно.

С богатата си програма, критериите си за добра българска кинематография, с възприемането на киното като кауза с високи цели, с авторитетното си жури, най-мащабният филмов форум у нас навлиза дълбоко в света, в който зрителят вижда своето отражение, това на човека до него, но и на цялото общество, от което е част.

Той ще отличи най-добрите филми в три конкурсни секции: игрално, документално и анимационно кино. Място сред постиженията намира и трудът на филмовите ни теоретици и критици. Предвидена е и Специална награда за цялостно творчество.

Председатели на журитата са Петър Вълчанов (игрално кино), Андрей Паунов (документално кино) и Златан Радев (анимационно кино), а членове – известни режисьори, оператори, актьори, сценаристи, кинотеоретици и критици.

Сред филмите, които намират място в програмата на фестивала, откриваме познати и някои вече отличени заглавия. В игралното кино например това са "Януари" на Андрей Паунов, "Жените наистина плачат" на Весела Казакова и Мина Милева, "Уроци по немски" на Павел Веснаков, "Петя на моята Петя" на Александър Кьосев, "В сърцето на машината" на Мартин Макариев, "Февруари" на Камен Калев, "Рибена кост" на Драгомир Шолев, "Голата истина за група "Жигули" на Виктор Божинов и др. Сред документалните филми са "Живот от живота" на Стефан Командарев, "Второто освобождение" на Светослав Овчаров, "Гео Милев – в лабиринта на времето" на Костадин Бонев и "Тихо наследство" на Петя Накова. При анимационното кино пък можем да отбележим "Сантяго" на Андрей Кулев, "Домашен любимец" на Вера Донева, "Любовни черупки" на Свилен Димитров и дебюта на Гергана Симеонова по стихотворението на Христо Смирненски "Зимни вечери". Фестивалът предлага и много и разнообразни късометражни филми.

Програмата включва също така специални майсторски класове на режисьорите Андрей Паунов и Камен Калев.

Самите награди ще бъдат връчени на официална церемония в Народния театър на 15 май, на която почетен гост ще бъде легендата на световната Кшищоф Зануси.

Кои обаче са днес родните ни филмови дейци, какво бъдеще ги очаква и какво развитие търпи киноезикът? Отговорите дава директорката на Националния фестивал на българското кино Катерина Ламбринова.

Колко изчерпателна е картината на новото българско кино, която новосъздаденият филмов форум рисува, и какво място заема в нея родната ни кинокритика разказва програматорът на фестивала – кинокритикът Геновева Димитрова.

Какво за уроците, кислорода и начините на реклама в българското кино може да се научи от същата тази картина и какви са критериите за истинност и емоционалност в киното – говори режисьорът Петър Вълчанов.