Величината и обаянието на стореното от двамата славянски първоучители е толкова огромно, че много скоро след смъртта им те стават „знаме“ в църковни и светски борби за надмощие и влияние върху славянството, в движения за национално обособяване, освобождение и обединение, за църковна независимост, просвета и т.н. Днес те също са символ на духовното и културното единство на европейската и християнската общност.
Ликовете на светите братя откриваме върху пощенски марки и картички, значки, монети, ордени и медали, техни монументи се издигат далеч извън пределите на България. Единствено тук обаче (поне от досега известното) те са изобразени върху знамена – бойни и мирни. Особено ценно сред тях е Самарското знаме, дарено на българските опълченци през 1877 г. То е ушито и извезано от монахините на Иверския женски манастир в град Самара, а иконите на двамата просветители са нарисувани с маслени бои върху платното от петербургския художник Николай Симаков. Самарското знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей. Там се пазят и две български бойни знамена от Балканската война с ликовете на славянските просветители – главното знаме на Македоно-Одринското опълчение и знамето на Трета Солунска дружина. Първото е изработено по проект на художника Иван Мърквичка и е осветено на 28 октомври 1912 г. в Пловдив, а българската царица Елеонора слага собствен вензел на знамето.
Образите на Кирил и Методий като символи на националното обединение и прогрес са извезани и на едно карловско знаме от 1884 г., на знамето на Българското научно благотворително дружество „Братство“, създадено през 1892 г. в Букурещ, на знамето на асеновградското православно християнско братство „Св. Кирил и Методий“, активно подпомагащо българските бежанци от Източна и Западна Тракия (1926 г.), на македонското благотворително братство „Св. Кирил и Методий“ в Кюстендил (20-те години на ХХ век) и др.
Не може да се каже върху колко знамена на просветни институции и особено на училища, носещи името на първоучителите, също са изобразени портретите им. Има и доста любопитни образци като знамето на работническото печатарско дружество в София от 1934 г., на едната страна на което четем надписа: „Долу вечерната и празнична работа. Да живѣе осемъ-часовий работенъ день!“.
Тези ценни образци, както и текст, проследяващ историята на припознаване и „употреба“ на почитта към делото на светите братя в Европа, откриваме в чудесния двуезичен албум „Кирил и Методий. Образи. Памет. Идентичност“ на Кирило-Методиевския научен център при БАН, публикуван в изпълнение на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“. За съжаление ограниченият тираж е изчерпан. Добрата новина е, че предстои публикуването му в интернет. В предаването гостуват авторките проф. Веселка Желязкова и доц. Десислава Найденова.
"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април. В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg