На тържествена церемония в Аулата в Ректората румънската писателка Ана Бландиана бе удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии с подкрепата на Факултета по класически и нови филологии.
Ето какво сподели Ана Бландиана в "Артефир":
Чекмеджето с аплодисментите
"Аплодисментите в моята книга са нещо доста отрицателно и много се надявам, че аплодисментите, които получавам аз, няма да приличат на тях."
Цензурата
"По онова време за всяка една книга са се пишели доклади/реферати. Четейки ги в днешно време, човек остава с впечатлението, че са написани от почитатели – с много хвалебствени думи. И едва накрая има едно изречение, което казва "Негодно за публикуване".
ХХ или ХХI век
"Казва се за ХХ век, че това е най-страшният век в историята на човечеството заради двете световни войни. Но това, което се случва в ХХI век, не говоря за войната, а за едно понятие, което по никакъв начин не мога да разбера – т.нар. "политическа коректност", която тръгна от Америка, разпространява се в Европа и която при всички положения произхожда от комунизма. И в най-черните си кошмари не бих си представила, че Данте би бил сложен в черния списък и забранен за публикуване."
Наше ли е нашето време
"Моят век беше ХХ век. Помня първия път, когато чух тази идея за роботите, и си казах: "Ох, слава богу, че не съм вече толкова млада". Но си мисля, че и днешните млади хора не биха се чувствали добре в едно такова общество, в което живеят роботи. И си мисля дали в тази цялата система на манипулация не се опитват първо да роботизират хората и след това те да бъдат заменени от роботи."
Поезията – автентичното свидетелство за нашето съществуване
"Да, стига да успее да предаде всичките тези чувства. Поезията е по-автентична и по-точна. Но съвременната поезия е достигнала до такъв един стадий, в който е прекомерно херметизирана и не може да достигне до своята публика."
Превод за ефир – Ванина Божикова
Чуйте повече от звуковия файл.
Ана Бландиана (Отилия Валерия Коман) е родена на 25 март 1942 г. в Тимишоара. Баща ѝ е свещеник, който през комунизма прекарва много години в затвора, майка ѝ – счетоводителка. Дебютната ѝ книга излиза през 1952 г. в Клуж. За свой псевдоним избира името на родното село на майка си в Трансилвания. Заради произхода си и по-точно заради съдбата на баща си постоянно изпитва трудности при публикуване на произведенията си. През 1967 г. се премества за постоянно в Букурещ. През 1975 – 1977 г. работи като библиотекарка в Института за изобразително изкуство. От 1976 г. преводи на нейни произведения започват да се публикуват зад граница. От това време е под постоянно наблюдение от страна на тайните служби като дисидент. След революцията от 1989 г. активно се включва в обществения и политическия живот на страната. Тя е почетен президент на румънския ПЕН-клуб, президент на правозащитния фонд Гражданска академия, основател и директор на Мемориала на жертвите на комунизма.
Член е на поетическата академия "Стефан Маларме“, на Европейската академия на поезията, на Световната академия на поезията.
Носител е на наградата за поезия на Съюза на румънските писатели (1969), наградата за поезия на Румънската академия (1970), наградата за проза на Асоциацията на румънските писатели (1982), Хердерова награда (1982), Националната награда за поезия (1997), Наградата "Opera Omnia“ (2001), наградата на Виленица (2002), Ордена на почетния легион (2009) и на други национални и международни награди и отличия. Почетен гражданин на Тимишоара (2002).
Скандалната навремето пиеса на Иван Теофилов "Поетът и планината" (1963) излиза за първи път като текст 60 години по-късно, като в книгата освен пиесата е отразена и нейната история. Публикувани са отзиви, рецензии и цялата съпътстваща разгромяваща театралнокритическа рецепция, както и спомени на създателите на спектакъла с режисьор Леон Даниел...
Движенческата лаборатория "Ход" е пространство, ръководено от Цвета Дойчева. В нея се провеждат работилници, посветени на танца и движението. Сега там тече цикъл лекции на Николай Колев, които преминават по-скоро като разговори на тема "Тялото в киното". "Еросът и порастването – филми с инициация" беше темата на първата лекция. Сега предстои втората..
Как изглеждат рисунки на Владимир Димитров-Майстора през очите на ученици от специалност "Изящни изкуства" в Националното училище по изкуства "Добри Христов" в град Варна? За това разказват художникът Георги Кенаров и неговите ученици – Виктория Стоянова, Клементина Савова и Мария Бузева. В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" в..
В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg