Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не-човешко бъдеще

Снимка: @ratio.bg

"Кой е господарят на света?" питат често децата. Ако някое извънземно от далечна галактика наблюдава Земята, може да стигне до заключението, че доминиращият вид на нашата планета са кучетата или котките. В крайна сметка хората обикновено работят часове наред, за да осигурят храната, подслона и грижите за здравето на своите любимци, които мързелуват през повечето време. Ето защо извънземното може да заключи, че именно те са господарите на света. Друго извънземно може да реши, че доминиращият вид са хлебарките  или бактериите на базата на биомаса. Само някой извънредно тесногръд и фанатичен тип би могъл да ни определи като доминиращ вид. Мнозина наричат настоящата екологична епоха Антропоцен поради въздействието на хората върху планетата (въпреки че това не е нeпременно положително признание)", пише в книгата си "Между страха и надеждата" проф. Майкъл Кинч.

А как ще приключи анропоценът се опитва да разбере събитието "Нечовешко бъдеше" на "Рацио".

Изкуственият интелект измества човека от все повече дейности, самообучава се и надгражда умения. Възможно ли е човекът да бъде деактивиран и лоша новина ли е това? Какви лица или маски би носило бъдещето, разтоварено от хората? Ще стане ли изкуственият интелект върховният хищник? Чуйте разговора със Стоян Ставру.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40