Обикновено, когато говорим за спътникови данни и наблюдение на Земята от Космоса, мислим за проблеми, свързани със сигурността, особено в контекста на настоящата ситуация. Истината е, че спътниковите изследвания имат множество практически приложения на Земята.
Спътниковите данни могат да засекат годишното слънчево греене и на тази база да се прогнозират земеделските добиви. Те дават възможности за картографиране на земното покритие и на основни култури в национален мащаб. Могат да се ползват за мониторинг на земеползването на биосферни резервати и на черноморското крайбрежие, да се прогнозира риска от ерозия на почвата. Да се засекат електромагнитите замърсявания.
Друга сфера на приложение е в областта на отоплението и енергийната ефективност. Данните показват къде са топлинните загуби. Също така чрез спътниково наблюдение може да се изготви карта на фотоволтаиците.
Всичко това се прави и българската наука произвежда модерно, базирано на научни методи практическо познание, остава реторичният въпрос дали държавата се възползва от него.
"Науката не бива да се възприема като придатък, който се финансира, понеже трябва да се финансира, а като необходимият фактор за решаване на проблеми", обобщава проф. Лъчезар Филчев, ръководител секция "Дистанционни изследвания и ГИС" към Института за космически изследвания и технологии към БАН.
Проф. Филчев участва и в летни училища за гимназисти, тъй като мотивацията за занимания с наука са изключително важни и няма да е добре "да имаме образование в миналото и когато децата завършат да се окаже, че са получили образование, неприложимо към днешния ден."
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
