Нестинарство е един от най-старите български обичаи и за първи път е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. На 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Характерни за този празник са нестинарските танци, които са сложен комплекс от обредност и вяра. В миналото е бил практикуван и в Беломорска Тракия. Днес е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости и Бродилово. Нестинарски тиаси има в Северна Гърция. Те са наследници на изселените от българска Странджа нестинари, говорещи гръцки език.
През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Богът слънце призовава и дава знак на своите "служители“ да влязат в жарта и това е прословутото "прихващане”.
Как село Българи се подготвя за магията на нестинарството, в "Нашият ден“ разказва Недка Лапчева, кметски наместник. Камбанен звън оповестява началото на празника. С Тържествена литургия се освещават иконите на светите Константин и Елена. След това из селото преминава шествие. В параклиса става обличането на иконите. Те се обличат, защото са осветени и излизат от църквата и за да няма пряк допир с живата човешка сила, те се обличат в празнични ризи, които са украсени с много стари пари и обшити с копринени конци. В ранния следобед се пали големият нестинарски огън, който задължително трябва да бъде от 5 кубика дъбови дървета", допълва тя.
Нестинарите в състояние на транс или "прифатане", според местния говор, влизат в кръга с подвиквания, като първият прекосява жаравата на кръст, след което в огнения кръг навлизат и другите нестинари. Особено характерна е ситната и равна стъпка, с която нестинарите ходят върху жаравата и въпреки това не нараняват краката си. След като ритуалният танц приключи, хората се хващат на Костадинското хоро за здраве.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Днес отбелязваме 147 години от Шипченската епопея – Национално честване, свързано и с 90 години от освещаването на Паметника на свободата. По традиция в Националното честване се включват общественици, политици, граждани – най-вече хората на България, които тръгват в търсене на историческата памет и се обръщат и към себе си, помнейки историята...
Доколко историята днес определя поведението ни? Познаваме ли я? Дали наистина всичко това, което наричаме Шипченска епопея, показва нещо грандиозно, нещо извънредно? Дали наистина, 147 години по-късно, е в ежедневието ни, дали го носим в сърцата си, дали го предаваме на децата си? Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с..
Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с директно излъчване от Габрово в кулминацията на честванията по повод 147 години от Шипченската епопея и 90 години от освещаването на Паметника на свободата. Д-р Иван Христов , директор на Исторически музей - Дряново – разказва в "Семейно радио" за музейното дело, паметта и смисъла от..
През тази година се навършват 60 години от създаването на Архитектурно-историческия резерват "Боженци". Според легендата, селото е основано от болярката Божана, която през 1393 г., бягайки от превземането на Велико Търново, се укрива със семейството си в планината и стига до малка рекичка. Тя се установява по северните склонове на Стара планина и полага..
В мобилното студио на предаването "Нашият ден" от град Габрово гостува 27-годишният хореограф и режисьор Иван Любомиров, който изпълнява и длъжността заместник-областен управител на Габрово. Той е също така член на инициативния комитет за възстановяването на ансамбъл „Габрово“. В интервюто той сподели важни аспекти около историята и бъдещето на..
В киносалоните в България рядко се разпространяват филми от Европа и Азия. В предаването "Какво се случва“ Светлана Дамянова от София филм фест и..
Етнографският музей "Етър" става на 60 години. За историята на музея и празненствата по повод годишнината – разговор в "Нашият ден" с уредника Румяна..
През тази година се навършват 60 години от създаването на Архитектурно-историческия резерват "Боженци". Според легендата, селото е основано от болярката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
