Глаголицата в кирилски ръкописи или изследователят като детектив

Ако за нас днес е извън всяко съмнение, че първо е създадена глаголицата от св. Кирил, а кирилицата – след нея от ученици на двамата славянски първоучители, то невинаги е било така. Едва в края на XIX век учените установяват първенството на глаголическата азбука. Спорове предизвиква и въпросът къде тя се запазва до по-късно – в Източна или в Западна България.

Не е много широкоизвестен и фактът, че двете славянски азбуки се употребяват паралелно в продължение на повече от век. Така или иначе от края на IX век глаголическите ръкописи започват да се преписват и транслитерират на кирилица. Глаголицата постепенно излиза от употреба, но в преписите на първите преводни или по-рядко оригинални старобългарски текстове се наблюдава един интересен факт. Отделни букви, думи или фрази в кирилските текстове са глаголически. Става въпрос не само за така наречените приписки в полетата на страниците, но и за части от самите текстове.

Какво може да е обяснението за тези вписвания на по-старата и вече позната на малцина азбука – чуйте предположенията на доц. Явор Милтенов, историк на езика, носител на наградата "Питагор" на Министерството на науката и образованието.