Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Глаголицата в кирилски ръкописи или изследователят като детектив

Снимка: Wikimedia

Ако за нас днес е извън всяко съмнение, че първо е създадена глаголицата от св. Кирил, а кирилицата – след нея от ученици на двамата славянски първоучители, то невинаги е било така. Едва в края на XIX век учените установяват първенството на глаголическата азбука. Спорове предизвиква и въпросът къде тя се запазва до по-късно – в Източна или в Западна България.

Не е много широкоизвестен и фактът, че двете славянски азбуки се употребяват паралелно в продължение на повече от век. Така или иначе от края на IX век глаголическите ръкописи започват да се преписват и транслитерират на кирилица. Глаголицата постепенно излиза от употреба, но в преписите на първите преводни или по-рядко оригинални старобългарски текстове се наблюдава един интересен факт. Отделни букви, думи или фрази в кирилските текстове са глаголически. Става въпрос не само за така наречените приписки в полетата на страниците, но и за части от самите текстове.

Какво може да е обяснението за тези вписвания на по-старата и вече позната на малцина азбука – чуйте предположенията на доц. Явор Милтенов, историк на езика, носител на наградата "Питагор" на Министерството на науката и образованието.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Музеят на мозайките в турския град Шанлъурфа представя една от най-ценните колекции на мозаечното изкуство

Какви истории разказват мозайките

Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..

публикувано на 02.08.24 в 14:10
доц. Катя Михайлова

Необходимо е експерти достоверно да оценят културното ни наследство

България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България...

публикувано на 02.08.24 в 11:18

Разказ за Алиолувата къща в Казанлък

Алиолувата къща в Казанлък е паметник на културата и своеобразен културен център, в който сега, в разгара на лятото, текат театрални репетиции. Тя е построена в средата на 19 век от български майстори за богат турски бей, а днес се приема, че Алиолувата къща е една от най-интересните къщи в града и е обявена за паметник на културата с местно значение...

публикувано на 02.08.24 в 08:05
доц. Любомир Цонев

Добре е в България да се създаде лаборатория за луминесцентно датиране

"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да..

публикувано на 01.08.24 в 09:35

Антарктида – познатата и непозната земя: 2 епизод – Българската база

С думите на инж. Петър Сапунджиев, инженер по електроника, започваме втория епизод за Антарктида на Радиоенциклопедия, в който ще разкажем повече за базата ни на остров Ливингстън. Инж. Сапунджиев се запознава по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на..

публикувано на 30.07.24 в 16:30