След книгите "Маската – свобода и затвор. Проблемът за идентичността в творчеството на Луиджи Пирандело" и "Азът и Другият в западноевропейската култура на ХХ в." Антоанета Дончева издаде "Самюъл Бекет: сияйното отсъствие". В българската академична култура това е първата монография върху творчеството на нобелиста, въпреки че критическите текстове върху Бекетовото творчество са многобройни.
"Необяснима е липсата на сериозен монографичен труд за Самюъл Бекет в България, – пише доц. д-р Антоанета Дончева, – въпреки наличието на множество статии за театрални постановки по негови текстове на страниците на периодичния печат. Съществуват и редица отделни задълбочени статии в сборници и глави от дисертации. Тук не трябва да пропуснем монографията на Васил Стефанов "Абсурдизмът или театър на отчуждението“, публикувана през далечната 1977 г., която въвежда българския читател в естетиката на Театъра на абсурда, чийто представител е и Бекет“.
А ето как авторката формулира целите на своя труд: "… да премисли чрез инструментариума на съвременните социални и хуманитарни науки ентропичната динамика на социалното и персонално съществуване, характерна за епохата от създаването на текстовете на Бекет до наши дни. Бекетовото творчество бива тълкувано в единство с количествено вече необозримата интерпретаторска литература, отличаваща се при това с извънредно многообразие на гледните точки и на социално-научните и хуманитарни парадигми, определящи нейния характер".
Основните изследователски интереси на Дончева са в сферата на семиотиката и философията на изкуствата. Тя е доцент във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“, катедра "Социология на правото, икономиката и иновациите“. Водила е курсове в СУ "Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Била е Erasmus-лектор в Кьолнския университет, специализирала е в Бари, Италия. Съосновател е на списание Philosophia – e-journal for philosophy & culture и член на редакционния му съвет. Член на Семиотичното общество на Америка (Semiotic Society of America) и на Източноевропейския център за семиотични изследвания. Публикувала е в България, Австрия, Италия, САЩ и Китай.
"Личностната и социална криза, която Самюъл Бекет разказа чрез творчеството си, – пише тя, – се актуализира непрестанно. Завещаното от него вече е надмогнало проблема за дехуманизацията на изкуството и на самоотчуждението. Бекет ни предупреждава за настъпващо личностно и социално изгнание във време без край и в пространство без география. И това предупреждение трябва да бъде чуто от всички, но най-вече от учените в хуманитарните и социалните науки. "Да не губим време в празни приказки. Да направим нещо, докато имаме възможност!“, както казва писателят в книгата си "Молой. Малоун умира. Неназовимото“.
Чуйте доц. д-р Антоанета Дончева.
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg