Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ГМО "под име чуждо и вънкашност нова"

Ивайло Попов: Хранителната сигурност е в разнообразието, а не в монополизирането на земеделието

Ивайло Попов
Снимка: zazemiata.org

Покрай новините от войната в Украйна, четем и слушаме за застрашените доставки на пшеница, слънчоглед и царевица и за заплахата от настъпване на глад в световен мащаб.

Тези мрачни перспективи водят до усилване на натиска над Европейския съюз за либерализиране на ограниченията и регулациите пред ГМО културите.

Новите поколения ГМО вече носят името Нови генетични технологии (НГТ) и ни се представят като решение на проблема – не само във връзка с войната, но и в контекста на климатичната криза и твърдението, че е критично важно "да добиваме повече от по-малко", за да съумеем да изхраним нарастващото население на Земята.

"Ако имаме хранителна сигурност и дори следващата стъпка – хранителна независимост – световните катаклизми, като войната в Украйна, не би ги застрашавала. Употребата на ГМО като технология, напротив, засилва монополизирането на производството на храни, казва Ивайло Попов от сдружение "За Земята", който от години работи по теми като ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна независимост.

Става въпрос за две-три компании, които държат патентите над тези семена и сортове и препаратите за тяхното отглеждане. В този смисъл да се представя ГМО като решение на проблема е просто абсурдно."

Има ли друго решение – такова, което решава проблема с изхранването, като същевременно щади екосистемите, почвите, видовете?

"Гладът не е природен катаклизъм. Гладът е следствие на определени политически или икономически решения. Хората не са гладни, защото нямат храна, а защото са изпаднали в крайна бедност. Не е от липса на храна, тя просто не е стигнала до тях – това е истинският проблем и когато говорим за глад, нека той да не бъде използван като ПР за генномодифицираните технологии, защото става въпрос  за решаване на социално-икономически проблеми.

По-вероятно е да решим проблема с глада, като насърчим хората да отглеждат различни култури, с които да се изхранват, вместо да засяват определен сорт, като напр. "Златен ориз", патентован от една или друга компания.

Генното редактиране не е лошо per sе, просто въздействието му и върху организмите, и върху околната среда, не е проучено и затова регулациите трябва да останат.

Можете да се включите с подписа си в петицията на сдружение "За Земята" за регулиране и етикетиране на новите ГМО.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Образци на котленски килими грейнаха като стенописи в Котел

Още три стенописа с мотиви от котленски килими украсиха фасади на сгради в Котел. Те са от серията класически образци на Котленската килимарска школа с имена "Фучилà", "Сурвакниците" и "Динени кори". Стенописите са на фасадите на средно училище "Георги Ст. Раковски" и на Общинския медицински център в Котел по проект "Повишаване на атрактивността и..

публикувано на 29.08.24 в 16:20

Борис Илиев: Истинските проблеми на образованието са болезнени

Бързо приетата в началото на август от народните представители поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща пропагандата, популяризирането и подстрекаването към идеи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация, предизвика (очаквано) остра реакция, крайни мнения, обвинения, дълги обяснения, аргументиране, манипулативни..

публикувано на 29.08.24 в 12:40
Писателско кафене, 1935 г.

Бохемството – артпоза или политгримаса?

В две предавания "Премълчаната история" продължава вглеждането в т. нар. "бохемство" – в неговите класически и соц. варианти. Говорим за местата и хората, за субкултурния контекст на явлението. В първата част участват: Мариана Първанова, автор на книги за софийската и бургаската бохема, подготвила ново издание за Варна, което скоро ще излезе на..

публикувано на 28.08.24 в 17:27
Крави във Вадуц

В Лихтенщайн сградите над 5 етажа са забранени

Коне и крави в центъра на столицата Мучене на крави и тропот на копита чуват под прозорците си столичаните на Лихтенщайн, жителите на Вадуц. И изобщо не им се вижда чудно, че ферма и училище по езда са се разположили в подножието на двореца, където в 114 стаи живеят принц Ханс-Адам ІІ престолонаследникът Алоис І. Зад гърбовете на кравите..

публикувано на 27.08.24 в 16:35
Даниела Ангелова

Еврика! Успешни българи: Даниела Ангелова

"Връзката между минало, настояще и бъдеще трябва да се пази " , казва Даниела Ангелова, студентка от Аграрния университет - Пловдив. Тя е млад човек, който обяснява, че в момента има тенденция хората да се завръщат към корените си. За нея обаче това никога не е седяло под въпрос, защото тя винаги е знаела, че иска да се занимава със земеделие...

публикувано на 26.08.24 в 17:00