Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Децата – спасители на бъдещето

Мечтата на Човека паяк Иван Кристоф и българската реалност

Снимка: ivankristoff.com

Създаването на следващо поколение екстремни спасители или раждането на Спасителя на бъдещето е проект, по който българинът Иван Кристоф, известен като Човека паяк, работи от години. Днес 8-годишният син на Иван също е вдъхновение и коректив в името на мечтата.

"Всяко едно действие на възрастните се копира от малките", казва Иван Кристоф, който осъзнава отговорността си като пример за милиони малки търсачи на приключения. Новите технологии са в ръцете на съвременните деца и в защитена среда могат да работят за спасението, категоричен е смелият мъж, посветил живота си на спасяването в рискови ситуации.

Израснал като син на дипломат от кариерата, Иван се научава да търси пътища към другите и познава рисковете на конфликтите. Разработва своя стратегия за подготовка на ново поколение спасители, която представя пред световни експерти, включително и на световни изложения за безопасност и сигурност. На Dubai EXPO 2020 новаторската методология привлича за пореден път вниманието и на влиятелни лица на деня.

Първото нещо, за което заговаря катерачът, авиатор и спасител, след завръщането си в България от Канада, е за създаването на доброволческа спасителна организация. Сблъсква се с учудване и дори ирония, както и с мнения, че това е работа на държавата и тя е изградила своя монопол.

Когато става дума за спасяване в България, мисленето е старовремско, разочарован е Иван Кристоф. Желанието на Човека паяк е решенията по отношение на животоспасяването у нас да се взимат бързо, ефективно и всеки да бъде щастлив.

Преминавайки през различните етапи "опит-грешка“, Иван Кристоф залага единствено и само на работа с децата. 

Как и защо – чуйте още в звуковия файл.

Снимки – ivankristoff.com

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Лов на съчувствие

Има какво ли не в живота на настоящите тийнейджъри и очевидно явлението sadfishing е едно от тях. Но какво е това и защо трябва да ни интересува? Социалните медии са неразделна част от живота на тийнейджърите. Но там разграничаването на истинското от фалшивото е много трудно…Все по-трудно. Сред тенденциите, които предизвикват..

публикувано на 18.11.24 в 18:04
Ивайло Динев

Ивайло Динев: Твърде цинично гледаме на развитието на България след 1989 година

За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев . Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та..

публикувано на 18.11.24 в 16:25

Кой ще ни даде пари?!

Няма как да не сте чули по радиото, че в Конституционния съд са подадени две жалби от политически сили във връзка с нарушения на изборите (българските, да не стане някоя международна грешка!), които тъкмо отминаха, дето има една дума, още са топли.  В неделя от 19 часа в "Голямата къща на смешните хора" бистрихме тази ситуация. Понеже сме хора..

публикувано на 18.11.24 в 16:10

Архивите са живи: След Берлинската стена – 35 години по-късно

Берлин може да се окаже онова огледало на Европа, към което е добре да поглеждаме и днес. Нека опитаме да си представим какво ще отразява това огледало след години.   Архивите оживяват в "Terra Култура". След Берлинската стена, 35 години по-късно, слушаме откъси от три речи на важни личности – Джон Кенеди през 1963 г., Вили Бранд през 1989 г...

публикувано на 18.11.24 в 16:04

На гости в село Ковачица

Село Ковачица се намира в община Лом и в него живеят около хиляда човека. На 4 километра от селото е брега на река Дунав. Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района на селото се заселили бежанци от Чипровци. Те се спуснали с лодки и салове по река Тимок, а след това по течението на Дунава и се установили на брега..

публикувано на 18.11.24 в 15:20