София е била на първо място в Европа по зелени площи, а днес само се смята за едно сравнително зелено място за живеене. Най-големият, богат и бързоразвиващ се град в България в действителност губи качеството си на живот. Всичко и всички са в София, но градът е сегрегиран. Оказва се, че именно той трябва да бъде подложен на интеграция, а не малцинствата в него, от които дори не осъзнаваме колко сме зависими. София доминира над всеки друг град в страната, но всъщност не може да диша от опита си да угоди на своите граждани. Да не говорим колко малка част от тях я познават и искат ли изобщо да се запознаят с нея.
Къде са днес зелените площи, къде са детските градини и площадки? Защо продължаваме да бъдем по средата на строителен бум, който прави недостъпни жилищата, на които всеки има право? Защо точно София, а и България като цяло, заема първо място сред европейските градове, в които хората живеят в най-пренаселените апартаменти, докато се строи като за последно? Защо дори не сме наясно колко точно са бездомните, скитащи из софийските улици? Защо на фона на цялото изобилие, с което разполага столицата, има толкова много непокрити нужди?
Това са ежедневните градски неравенства, на които всеки от нас е свидетел, но замита под килима. Въпросът обаче не е нито културен, нито морален, камо ли пък технически. Въпросът е свързан с политическите решения, които трябва да бъдат взети.
Жана Цонева, председател на Колектива за обществени интервенции (КОИ), който неотдавна организира форум за градските неравенства и събра на разговор хора, които обикновено не си говорят помежду си, е убедена, че за неравенствата трябва да започне да се говори именно политически. Трябва да бъде повдигнат въпросът за данъците ни, транспорта на града и разпределението на благата ни."Цялата система на представителната демокрация се е задъхала. Решение, за съжаление, не се вижда, защото не е само до говорене. Трябва да се появи някакъв политически субект, който да претвори това говорене вече в конкретна политика, която да работи за обществения интерес, а не за тази или онази фракция на елита. Иначе тези процеси, особено миграционните, няма да се обърнат", каза Цонева в "Какво се случва".
Повече чуйте в звуковия файл.
Радослав Бимбалов, писател, общественик и предприемач, направи равносметка за изминалата 2024 година в ефира на предаването "Нашият ден". Той разгледа глобалните и националните процеси през годината, споделяйки своите наблюдения и размисли за обществото, политиката и културата. Говорейки за романа си "Ти, подобие мое", Бимбалов сподели:..
Поглеждаме към новата 2025-а година с календара "Слънчеви лица. Едно послание за добрина" и Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун – България”. "Щом четете тези редове, значи календарът ни с душа вече ви е повикал. Сърцето ви е чуло неговия зов и посланието ни за добрина е готово да разпръсква светлина", пише Маринова на сайта..
Тази година се отбелязва 90-годишният юбилей от обявяването на Витоша за първия природен парк в България и на Балканите. По този повод Регионалният исторически музей – София откри специална изложба, посветена на Витоша, която може да бъде разгледана до края на януари 2025 г. в зала "Инфо център". Изложбата включва архивни фотографии, документиращи..
Балканите в края на 2024 година продължават да стоят на кръстопът. Въпросът за бъдещето на региона остава неясен, като мнозина се питат дали ще успеят да преодолеят тези вътрешни и външни напрежения. В Сърбия продължава серията от студентски протести, които са насочени както срещу властите, така и срещу управлението на президента..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази книга е идеалното допълнение към коледно-новогодишните празници – история, която комбинира хумор, дълбоки чувства и изненадващи обрати. Гюдрюн Скретинг открива таланта си за забавно и увлекателно..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg