"Нос", опера в три действия от Дмитрий Шостакович

Музика: Дмитрий Шостакович
Либрето: Дмитрий Шостакович, Евгений Замятин, Александър Прейс, по едноименната повест на Николай Василиевич Гогол
Премиера: 18 януари 1930 г.

Действащи лица:
• Платон Ковальов, колежански инспектор – баритон
• Иван Яковлевич, бръснар – бас
• Прасковя Осиповна, негова жена – сопран
• Квартален надзирател – тенор
• Иван, слуга на Ковальов – тенор
• Нос – бас
• Редактор – баритон
• Ярижкин, приятел на Ковальов – тенор
• Лекар – баритон
• Търговка – сопран
• Александра Подточина – мецосопран
• Дъщерята на Подточина – сопран

Място и време на действието: 30-те години на ХХ век

Първо действие
Прасковя Осиповна, жената на бръснаря Иван Яковлевич, вади прясно изпечения хляб, ароматът му раздразва апетита ѝ и тя го разчупва. Но ужас! В хляба намира нос, човешки нос! Прасковя Осиповна е обхваната от ярост. Тя мисли, че мъжът ѝ по невнимание, като е бръснал някой от клиентите си, му е отрязал носа. Извън себе си от гняв и възмущение, тя прогонва навън Иван Яковлевич заедно с отрязания нос.

Обхванат от силен страх, Иван Яковлевич върви по крайбрежната улица. В ръката си той държи завития в кърпа нос и дебне подходящ момент, за да се отърве от зловещия си багаж, но не успява да направи нищо. Всички познати, които го срещат на улицата, със загриженост гледат унилия му вид. Когато разбират за какво става дума, те пожелават на Иван Яковлевич да изхвърли вързопчето с носа. Бръснарят изпада в истински ужас, когато пред него изниква кварталният надзирател.

Колежанският инспектор Платон Ковальов блажено спи в квартирата си. Слугата му Иван с уважение слуша ритмичното хъркане на господаря си, произведен в майор. Хъркането спира и Ковальов по халат влиза, за да направи тоалета си. Днес той е в чудесно настроение. Не се смущава дори и от смъденето на носа и мисли, че му е излязла някаква пъпка. Той поисква огледало от Иван и когато се поглежда, не може да повярва на очите си, носът му е изчезнал. Той няма нос! Това е невъзможно! И все пак вместо нос се вижда някакво "глупаво празно място". Като разбира, че това не е сън, Ковальов се облича бързо и като крие лицето си с ръка, тичешком се отправя към полицейския участък. Носът му трябва незабавно да бъде намерен.

Ковальов е дошъл на литургията в Казанския събор. Между пристигащите богомолци той изведнъж забелязва важно пристъпващ съветник. Ковальов е поразен: в него той открива своя нос. Внимателно се приближава към важната особа, но не се решава да го заговори. Най-сетне събира кураж и плахо помолва съветника да му върне носа. Получава обаче пълно възмущение и отхвърляне, след което съветникът изчезва сред богомолците.

Второ действие
Платон Ковальов не е успял да открие главния полицейски началник и сега решава, че единственият начин да намери изгубения си нос е да даде обявление във вестника. Той влиза в редакцията, където има твърде много хора: един лакей на графиня, който дава обявление за загубено куче, няколко портиери, изпратени по различни поводи и др. Идва ред на Ковальов. Редакторът обаче просто не може да разбере какво обявление иска да даде възбуденият посетител. Като няма друг начин да убеди редактора, Ковальов махва превръзката от лицето си и показва "глупавото празно място" на носа си. Всички присъстващи са поразени! Но за голяма изненада редакторът отказва да помести такова обявление. На всички молби той отказва любезно и твърдо. Отчаян, Ковальов избягва навън. Всички коментират необикновеното явление, на което са станали свидетели.

Иван, слугата на Ковальов, е останал сам в къщи и си свири на балалайка. Връща се отчаяният колежански инспектор. Той още не може да повярва, че носът му е изчезнал. Внезапно го обхваща мисълта: ами ако всичко е било сън. Бързо взима огледалото и се поглежда. Уви, това не е сън, а горчива истина.

Трето действие
Станцията на пощенските коли. Кварталният надзирател е довел цял взвод полицаи на станцията на дилижанса и им дава последните си наставления къде и как да търсят изчезналия нос на колежанския инспектор. Към станцията се отправят много пътници, други излизат от нея. Полицаите се вглеждат внимателно в лицата на всички пристигащи и заминаващи пътници. Тук е дошла една стара госпожица, край нея минава изплашен господин с жена си. Но неизвестният похитител на чуждия нос не се появява. Настава оживление при пристигането на продавачка на хлебчета, но след това идва още по-тягостна умора. Кочияшът се качва на дилижанса и дръпва юздите. В този миг тичешком се доближава до дилижанса един съветник. Екват викове: "Ето го". Кварталният и полицаите се впускат след съветника, който се опитва да избяга, но старата госпожица му препречва пътя. Всички се нахвърлят върху него. Когато се разпръскват, виждат в ръцете на старата госпожица изчезналия нос. Доволен, кварталният надзирател завива в кърпа носа, и се запътва към дома на Ковальов.

Радостта на Платон Ковальов е безгранична, когато кварталният надзирател му донася носа. Той му изказва своята дълбока благодарност. Веднага сяда пред огледалото и с голямо нетърпение поставя носа на мястото му. Но носът не се задържа. Ковальов упорито прави опити да го закрепи, но всичко е напразно. Носът не се задържа.

Отчаянието е обхванало напълно Ковальов. Внезапно му идва спасителна идея. Може би носът трябва да се постави от лекар. Той веднага праща да повикат доктора. Идва лекарят и внимателно оглежда мястото, дето по-рано е бил носът, и самия нос. Макар иронично, съветва пациента си: или да остави всичко на въздействието на природата, или най-добре да сложи носа в стъкленица със спирт. Докторът си отива, а Ковальов продължава опитите да залепи носа си. Неочаквано при него идва приятелят му Ярижкин и заварва Ковальов без превръзката на носа. Заинтересуван, Ярижкин пита нещастния майор как е станало това. Разказвайки, Ковальов е осенен от нова мисъл: виновна за всичко е щабс-капитаншата Подточина, която е накарала някоя магьосница да му отмъсти за отказа му да се ожени за дъщеря ѝ. Ковальов и Ярижкин решават да напишат писмо на Подточина.

Подточина и дъщеря ѝ играят на карти, Иван, слугата на Ковальов, донася писмото на господаря си. Двете жени са възмутени от известието, че колежанският инспектор ги обвинява за нещастието си. Те изпращат отговор, с който категорично отхвърлят обвиненията. Подточина обаче добавя, че ако Ковальов се ожени за дъщеря ѝ, то тя е готова да му прости. След като Ковальов получава отговора, отсича: "Не, тя не е виновна!"

Слухът за необикновената история на изчезналия нос е предизвикал широк интерес сред петербургското общество. Голям брой любопитни дами и господа са се събрали на Невския проспект и чакат с нетърпение последните новини. Говори се, че изчезналият нос се разхожда из Петербург. Едни казват, че са го видели на Невския проспект, други в различни магазини. В това време един важен господин съобщава, че току-що е видял носът да се разхожда в Лятната градина. Тълпата от любопитни веднага се отправя натам. Тук е дошъл и персийския принц Хозрев Мирза, който също е проявил интерес към необикновеното събитие. Полицията успява с мъка да възстанови реда. Дотичва щастливият Ковальов – носът му е заел своето място. Той поздравява всички познати, които разговарят любезно с него, сякаш нищо не е било. Среща го Подточина заедно с дъщеря си и му казва, че е готова да му даде дъщеря си за жена. Но Ковальов не смята да се жени.