Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Човечеството вчера, човечеството днес

Снимка: Pixabay

Преди 35 години (1987 г.) в чест на раждането на петмилиардния жител на планетата ООН обяви 11 юли за Световен ден на човечеството. От тогава до днес то нарасна с повече от два милиарда. Прогнозите на Организацията са, че през 2050 то ще достигне 9 милиарда. Как демографският растеж влияе на духовното ни израстване; как миграционните процеси през вековете са влияели на духовното развитие и как е в нашето време? За всичко това е разговорът в "Познати и непознати" с доц. Алексей Пампоров, проф. д-р Николай Витанов и писателката Здравка Евтимова. Как и доколко сме пораснали – с това започна разговорът.

Доц. Алексей Пампоров
"Миграцията е естественото състояние на Човечеството. От зараждането на човек насам цялата човешка история може да се нарече история на миграцията, с изключение на петдесетте години на Студената война" – започна доц. Пампоров. "Има един, който е казал, че човечеството расте в геометрична прогресия, а ресурсите за изхранването му – в аритметична. Ако това е вярно, очакват ни проблеми. Един човек можем да си го представим като голяма кутия, в която има малки кутийки, които са му представите и възгледите за света, които малка част е изработил той, а останалите са от родителите, учителите…" – Как продължи разговорът в студиото – чуйте в звуковия файл.

Проф. Николай Витанов
Неизчерпаеми са проблемите на Човечеството, Споменахме един в разговора до тук – изхранването. Войната в Украйна съвсем наскоро показа колко голям може да бъде той. И като се прибави факта, че 8-10 страни в света не са изживели своя първи демографски преход при който първо спада смъртността, а след това постепенно раждаемостта, проблемът с изхранването добива още по-големи размери. Чуйте продължението на разговора с доц. Пампоров и проф. Витанов.

Съвременният живот на по-голямата част от Човечеството днес е пълен с всякакви удобства, създадени от технологичния напредък. Днес човекът е все по-подчинен на новите технологии, все повече и повече на него се гледа като на обект/субект на нови икономически и социални стратегии. Като оставим настрана религиите, единствено изкуството е приело трудната роля да запази Човешкото у човека. Успяваме ли да запазим човешкото си достойнство или ставаме все по-безгръбначни, с все по-малко "стомана в гръбнака" по думите на героинята от разказа "Търговия със саби" на обичаната и уважавана писателка Здравка Евтимова? Живеем ли според думите, "които на всички езици значат едно и също нещо", думите заради които "човечеството е Човечество, а не десет милиарда гниди." ("Да предотвратиш битка")? Отговорите на тези въпроси чуйте разговора ни с писателката.

Здравка Евтимова

За да продължим като личности в живота, е важно и да можем да прощаваме грешките на другите, каза Здравка Евтимова. В личен план това е възможно, но дали е постижимо в обществен план, за да може Човечеството да се развива напред. "От моя гледна точка и от гледна точка на теорията на кутийките е просто. Добрите кутийки трябва да станат повече от лошите. Има два начина за това – физическо изчезване или промяна. Значи трябва да опитаме с промяна" каза проф. Витанов. "Ключовото нещо за промяна е образованието" – продължи доц. Пампоров. "Образование, което да промени ценностите, моделите на живот, но тук попадаме в два демографски риска. Демографските процеси и тенденциите в света изискват разум и целенасочени политики." – чуйте останалия разговор в звуковия файл

Снимки: Ани Петрова, БНР, Жанет 45
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието творчество прекрачва географските граници на страната ни и я правят разпознаваема в световното културно..

обновено на 14.11.24 в 13:18
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев: Патриотизмът не е обличането в носия, а нещо много по-дълбоко

Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието, родолюбието и политическата реалност в ефира на "Нашият ден". Разговорът започна с обсъждането на новината за идеята за въвеждането на иновативен предмет по родолюбие в българските училища в чужбина, а на..

публикувано на 14.11.24 в 12:23
проф. Амелия Личева

Функционална грамотност и литература: Какво не достига на българските ученици?

В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, разгледа необходимостта от промени в програмите по литература и въвеждането на нови предмети в българските училища в чужбина и..

публикувано на 14.11.24 в 10:24

Театралната магия на нощта завладява 13 български града

Европейската нощ на театрите е събитие, което надхвърля езикови, религиозни и етнически бариери, като представя театралното изкуство в цялото му многообразие и дълбочина. Мотото на инициативата е създаване и показване на качествено театрално изкуство без граници – събитие, което обединява всички, които са свързани с театъра и сценичните изкуства...

публикувано на 14.11.24 в 08:59