Преди 35 години (1987 г.) в чест на раждането на петмилиардния жител на планетата ООН обяви 11 юли за Световен ден на човечеството. От тогава до днес то нарасна с повече от два милиарда. Прогнозите на Организацията са, че през 2050 то ще достигне 9 милиарда. Как демографският растеж влияе на духовното ни израстване; как миграционните процеси през вековете са влияели на духовното развитие и как е в нашето време? За всичко това е разговорът в "Познати и непознати" с доц. Алексей Пампоров, проф. д-р Николай Витанов и писателката Здравка Евтимова. Как и доколко сме пораснали – с това започна разговорът.
"Миграцията е естественото състояние на Човечеството. От зараждането на човек насам цялата човешка история може да се нарече история на миграцията, с изключение на петдесетте години на Студената война" – започна доц. Пампоров. "Има един, който е казал, че човечеството расте в геометрична прогресия, а ресурсите за изхранването му – в аритметична. Ако това е вярно, очакват ни проблеми. Един човек можем да си го представим като голяма кутия, в която има малки кутийки, които са му представите и възгледите за света, които малка част е изработил той, а останалите са от родителите, учителите…" – Как продължи разговорът в студиото – чуйте в звуковия файл.
Неизчерпаеми са проблемите на Човечеството, Споменахме един в разговора до тук – изхранването. Войната в Украйна съвсем наскоро показа колко голям може да бъде той. И като се прибави факта, че 8-10 страни в света не са изживели своя първи демографски преход при който първо спада смъртността, а след това постепенно раждаемостта, проблемът с изхранването добива още по-големи размери. Чуйте продължението на разговора с доц. Пампоров и проф. Витанов.
Съвременният живот на по-голямата част от Човечеството днес е пълен с всякакви удобства, създадени от технологичния напредък. Днес човекът е все по-подчинен на новите технологии, все повече и повече на него се гледа като на обект/субект на нови икономически и социални стратегии. Като оставим настрана религиите, единствено изкуството е приело трудната роля да запази Човешкото у човека. Успяваме ли да запазим човешкото си достойнство или ставаме все по-безгръбначни, с все по-малко "стомана в гръбнака" по думите на героинята от разказа "Търговия със саби" на обичаната и уважавана писателка Здравка Евтимова? Живеем ли според думите, "които на всички езици значат едно и също нещо", думите заради които "човечеството е Човечество, а не десет милиарда гниди." ("Да предотвратиш битка")? Отговорите на тези въпроси чуйте разговора ни с писателката.
За да продължим като личности в живота, е важно и да можем да прощаваме грешките на другите, каза Здравка Евтимова. В личен план това е възможно, но дали е постижимо в обществен план, за да може Човечеството да се развива напред. "От моя гледна точка и от гледна точка на теорията на кутийките е просто. Добрите кутийки трябва да станат повече от лошите. Има два начина за това – физическо изчезване или промяна. Значи трябва да опитаме с промяна" каза проф. Витанов. "Ключовото нещо за промяна е образованието" – продължи доц. Пампоров. "Образование, което да промени ценностите, моделите на живот, но тук попадаме в два демографски риска. Демографските процеси и тенденциите в света изискват разум и целенасочени политики." – чуйте останалия разговор в звуковия файл
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието творчество прекрачва географските граници на страната ни и я правят разпознаваема в световното културно..
Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието, родолюбието и политическата реалност в ефира на "Нашият ден". Разговорът започна с обсъждането на новината за идеята за въвеждането на иновативен предмет по родолюбие в българските училища в чужбина, а на..
В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, разгледа необходимостта от промени в програмите по литература и въвеждането на нови предмети в българските училища в чужбина и..
Европейската нощ на театрите е събитие, което надхвърля езикови, религиозни и етнически бариери, като представя театралното изкуство в цялото му многообразие и дълбочина. Мотото на инициативата е създаване и показване на качествено театрално изкуство без граници – събитие, което обединява всички, които са свързани с театъра и сценичните изкуства...
Хората в община Сливница търсят начини да върнат автобусното обслужване до населените си места. В "Нашият ден" чуваме разказа на жителка на с...
Като специален гост на Втората международна конференция Сино-Балканика "Културният диалог Китай-Балкани" в България пристигна д-р Ю Тие , световно..
Премиерният спектакъл "Празен град" очаква първата си среща с публиката в независимото пространство за култура Yalta Art Room в София. Постановката е на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg