На 14 юли 1992 г. е учреден Българският хелзинкски комитет. От 1993 г. той е част на бившата Международна хелзинкска федерация със седалище във Виена, в която до разпускането ѝ влизат 46 хелзинкски комитети и независими правозащитни групи от Европа, бившия Съветски съюз и Северна Америка, работещи на национално и международно ниво за утвърждаване защитата правата на човека.
Три десетилетия по-късно БХК обръща поглед за равносметка на пътя, който е изминала организацията в застъпничеството и защитата на правата на човека. Станахме ли по-чувствителни към проблемите на уязвимите групи и промениха ли се сферите, в които имаме нужда от правна защита, коментар в "Нашият ден" прави Красимир Кънев, един от основателите на Български хелзинкски комитет и негов председател.
Правото на свободно изразяване, на свободно придвижване, на свобода на мисълта и на словото стават актуални след промените през 90-те години, когато се появява Българският хелзинкски комитет.
"От средата на 70-те години на миналия век имаше създадени Хелзинкски комитети, когато се учреди т.нар. "Хелзинкско движение" на базата на подписаните в Хелзинки през 1975 г. споразумения от т.нар. "трета кошница", в която се съдържаха формулировки на основните човешки права. Това беше единствената договореност тогава, която по-късно прерасна в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Само че там нямаше механизъм за тяхното прилагане", припомня Красимир Кънев.
Българският хелзинкски комитет се създава от хора, които се занимават със защита правата на човека. За съжаление някои от учредители вече не са сред живите. Правда Спасова беше първият председател. Има и журналистка от БНР, която продължава да бъде с нас – Антоанета Нейкова. Не бива да се пропуска и Димитрина Петрова. Сегашният съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев е сред учредителите.
"При създаването на правозащитната организация особено актуален беше въпросът с правата на турското малцинство в България. В края на комунистическия режим имаше кампания за неговата асимилация, промяната на имената. Прогонването на една част от тези хора в Турция. Принудата към емиграция – на друга част", допълва Красимир Кънев.
Човешките права се нарушават и днес. Обикновено на хора, попаднали в институции – в затвори, в психиатрични болници, в детски институции, в социални домове. Хора, които по една или друга причина са недолюбвани от българското общество. Представители на някои етнически малцинства – ромите, хората с различна сексуална ориентация, мигрантите. Не бива да се пропуска и свободата на словото.
64% от казусите, разгледани случаи срещу България в Европейския съд по правата на човека, са били подпомогнати от експертите на Българския хелзинкски комитет.
Целия разговор с Красимир Кънев можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Темите на деня" на предаването "Нашият ден" продължаваме с разказите на хората от Украйна в третата година от войната. Доротея Николова от Радио Варна разказва за плетенето на маскировъчни мрежи и богатите села в Одеска област. В Болград, в един сутерен в центъра на града, почти всеки ден за по няколко часа се събират българи и..
Боянското блато продължава да пази много от своите уникални характеристики, въпреки че през годините е било подложено на множество предизвикателства. Александър Колев, председател на сдружение "Защита на Боянското блато", разказва за тези предизвикателства и ангажимента на институциите към територията. През 2022 година, територията на Боянското..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и най-дребната физическа активност. Посещаваме гимнастически и фитнес салони, тренираме с треньори, съветваме се с признати и непризнати от науката експерти. В същото време се задъхваме от относително..
На днешния 6 август говорим за митовете около имуностимулантите в ефира на предаването "Време за наука". Има ли начини чрез различни хранителни добавки да засилим имунитета си, или е най-добре да не пречим на тялото си да ни пази от самите нас? Кои от носещите стълбове на могъщата уелнес индустрия лежат върху научни основи и кои върху митове и..
В ефира на "Нашият ден" Палми Ранчев, български поет, белетрист, сценарист, състезател и треньор по бокс, коментира олимпиадата в Париж. Той сподели, че може би от дете следи олимпиадите и смята, че тази в Париж е невероятна. Според него, всяка следваща олимпиада показва човека и хората в по-добра светлина . Откриването бе свързано с..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и..
На днешния 6 август говорим за митовете около имуностимулантите в ефира на предаването "Време за наука". Има ли начини чрез различни хранителни добавки да..
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
