Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Артбохемството като историческо явление

Виолета и Христо Фотеви, Иван Теофилов и Марина Маринова (седнали)
Снимка: @ClubChristoFotev

Бохемство е имало винаги, но някои негови проявления, особено около и след средата на миналия век, се очертават в исторически план като заредени с политическо, социокултурно и дори философско значение обществени метаморфози.

За нашето артбохемство в София, Пловдив, Бугргас и другаде е разговорът с писателите Чавдар Ценов и Антон Баев, с журналистката Мариана Първанова, автор на две книги за съответното явление в София и Бургас, и с доц. Йордан Ефтимов. Търсим паралели на явлението, защото вероятно чисто темпорално е неслучайно съвпадението на т. нар. "източно артбохемство" с хипи движението в САЩ, и събитията 68 година във Франция, анализирани в "Революция на хедонизма" на Панайотис Кондилис.

Кадър от филма „Коса“
Нека уточним, че бохемството е състояние на духа, характерно с хедонистични нагласи, и че това състояние на част от човечеството го съпътства през цялата му история. Но кое е интересното за бохемския начин на живот, особено в артсредите, някъде откъм средата на миналия век у нас? Защо част от т.нар. ни "творческа интелигенция" обособи места с особен ореол, и защо този начин на живот се възприемаше и като своеобразен протест срещу догмата?

Според Чавдар Ценов действително може да се говори за бохемството и като конфликт между поколенията, поне в социологически план. Мариана Първанова запознава с култови места и заведения – свърталища на артбохемата от Бургас и София, а Антон Баев разказва за личности като поета Добромир Тонев и художника Георги Божилов - Слона от Пловдив. Според Йордан Ефтимов пък паралели между хипи-движението, парижките левичарски бунтове и българското бохемство могат да се чертаят, защото всичката тази активност е и политически мотивирана.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Владимир Божилов (вляво) и Емил Янев

Напред към звездите

В последния си за годината епизод 572 "Трамвай по желание" отправя научно-романтичен поглед към космическия театър. По създала се вече традиция гост в закриващия за 2025 г. спектакъл е астрономът доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски". Популярният астроном дълги години използва..

публикувано на 31.12.24 в 17:05
Тери Пратчет

Изкуството в мен: Фантастичният Тери Пратчет

Самото име Тери Пратчет ни потапя във фантастични светове и черен хумор, предизвиква ехидна усмивка и бурен смях. Книгите му са емблематични. За всички, които са разколебани дали да вярват в Дядо Коледа, предлагаме актьорска интерпретация на "Сериозна причина, за да повярваш в Дядо Коледа", най-нежният разказ на маестро Тери Пратчет.

публикувано на 31.12.24 в 15:35
Надин, Верен, Антонио Патарозлиев, Янислав, Габриела, Луиза

Тийнейджърът в мен: Антонио Патарозлиев

Гост в "Тийн Тайм" е вечно позитивният човек – тенорът Антонио Патарозлиев. Израснал в семейство с баща бохем и пътешественик, пеещ великолепно, заедно със своите приятели, Антонио се учи от тях на музика и интерпретация. Работи като шофьор на декори в театър "София" и гледа всички постановки с Антон Горчев, Катя Паскалева, Татяна Лолова,..

публикувано на 31.12.24 в 15:25

Любомира Петева – "Дъщеря на баща си"

Истории за семейните връзки, приятелството и утехата, която носи природата, побрани в стихове. Общо 59 на брой. Всяко едно от тях е нишка в гоблена на живота на една "Дъщеря на баща си". Тъкмо така се нарича дебютната стихосбирка на Любомира Петева – "Дъщеря на баща си". В книгата ѝ любовта контрастира с изоставянето, а думите рамкират живота – от..

публикувано на 31.12.24 в 11:02
Чарлз Буковски

Изкуството в мен: Нетрадиционна празнична поезия – нежна, чувствена и гневна

Най-хубавата Коледа, която помня, се случи в една малка стаичка  във Филаделфия, дръпнах всички щори, легнах си и се завих. Нямаше телефон, нямаше коледни картички, нямаше роднини, нямаше подаръци. И мисля, че се чувствах по-добре от всеки в този град, и от почти всеки във всички градове. И..

публикувано на 31.12.24 в 09:27