"Отвъд карамела на залеза" – психологически роман

Психологическият роман "Отвъд карамела на залеза" на авторката Цветелина Жулева разказва сюжета с много експлозивна емоция, но и зряла осъзнатост, мъдрост, платена с наивност и обич, заплатена с болка, калейдоскоп от човешки сривове и възкръсвания в колелото на историята. Има и памет, спомен, разбиране за силата на човешкото начало, онази непримиримост и непобедимост, която в крайна сметка се отплаща с постигнато щастие. 

"Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ти показват посоката към теб самия. Защото какво друго, ако не човекът, е смисълът? И опитът му е мъдрост, а мъдростта на сърцето е любовта към себе си. Тя е топла, уютна, златна, карамелена... И единственото твое място сред света и през времето. А тези страници могат да са твой пътеводител. Пожелавам ти да го откриеш", пише в своя пролог към книгата авторката Цветелина Жулева:

"Запринка е жена, изпреварила времето си, затова изпитва негодувание към своя народ, към всичко, което я заобикаля, към своите родители. Те са отрудени простички хора, задълбали в битовизма, повърхностни са, вълнува ги само работата и Запринка да си намери своя съпруг, живеели са ден за ден, без да се замислят за нещата от живота, такива каквито са. В романа има много истории, във всяка една има частица от мен и съм по малко аз. В живота има и мрак, и светлина, и добро и лошо, и черно и бяло, всички съдържаме и двете части и кое ще преобладава в живота ни, е наше решение. Любовта на героите никога не им достига, винаги търсят още и още.“

Вдъхновение за героинята Запринка и за първата история в нея, Цветелина взема от постановката от дипломното ѝ представление в ЮЗУ "Неофит Рилски" – "Лодка в гората" на Николай Хайтов. Оттам започва да мисли по героините си. Запринка и Доротея са два различни образа в книгата, но има нещо общо между тях – осезаемост и чувствителност към света, и любовта, която и двете изпитват към Йордан Порязов. Те откриват една в друга сестра, утеха и смирение. Изграждат много добро приятелство, но за кратко време, защото между тези две жени стои един мъж. 

Снимки – Ангелина Грозева