За бягството от хаоса, за цифрите и божествената пропорция

"Това което беше интересно във филма, че ние не само спазвахме "златното сечение" като композиция, но цялото кадриране, дори сюжетът по някакъв начин го поведохме към тази формула, включително конструкцията на филма. Самият екран е разделен на тази пропорция. Смятахме, че, бидейки максимално близо до този природен феномен, тази "божествена пропорция", нашият филм ще въздейства и на подсъзнателно ниво", споделя Теодор Ушев.

"Целият филм е една игра от самото начало до края, като електронните игри. Заимствали сме неща от електронните игри, като линеарност, като движение. Искахме филмът ни да се гледа от деца, но и от пораснали деца“, допълва аниматорът.

Въпреки нищожният бюджет, който имахме, тъй като в българското кино се работи с много малки бюджети, не сме направили нито един компромис в нито един аспект. Успяхме с хитрост и много мислене и много предварителна подготовка, посочва Ушев.

"Харесва ми, когато хора работят в името на една кауза, без тя непременно да им носи някакви материални блага или без това да прави нещата по-лесни. Напротив, често, работейки за кауза, животът ти става по-труден, защото всяка кауза среща отпор, а изисква огромна отдаденост. За това е трудно тук да се случват неща. Но когато постигаш малки победи, като създаването на един такъв предизвикателен филм, защото антиутопия в българското кино не е правена не помня от кога“. Ушев подчертава, че е интуитивно важно първата прожекция на първия му игрален филм да бъде тук в България.

Жанрът антиутопия според Тео Ушев е най-подходящият начин за отразяването на сегашното ни битие. “Когато започвахме филма, дори не сме си представяли, че толкова бързо времето, което сме описали или по-скоро безвремието, в нашия филм ще се приближи до сегашната ситуация в България. В един момент с ужас гледах, какво се случва в страната. То подозрително напомняше на ситуацията във филма“, казва Ушев.

Сюжетната линия на филма води към създaването на пъpвитe тpaнcxopa – биoтexнoлoгични cъщecтвa, бaзиpaни нa злaтнoтo ceчeниe φ 1.618, ĸoитo имaт зa цeл дa нaмepят нoвa плaнeтa, зaщoтo Зeмятa e cтaнaлa тoĸcичнa. Двама от героите се опитват дa пpoмeнят xoдa нa бъдeщeтo, a тяxнaтa бopбa e нe caмo в имeтo нa чoвeчecтвoтo – тaĸoвa, ĸaĸвoтo гo пoзнaвaмe, a нaй-вeчe зa cпpaвeдливocттa и cpeщy бeзcĸpyпyлнитe aмбиции нa няĸoи хора.

Според Тео Ушев "това е едно намигване към историята на киното – ТHX 1138 на Джордж Лукас, "2180“ на Артър Липсет и "π" на Дарен Аронофски. Така че това беше една игра със зрителите и да се опитаме да подредим нашия филм в тази редица.

"Най-притеснителното е, че в държавата ни има хора, които са готови да открехнат врата и да пуснат тази война у дома и заставайки на грешната страна. Заставайки на страната на насилника, на узурпатора, на агресивния побойник. На фашистките и нечовешки сили“ , това тревожи постоянно Теодор Ушев.

"Ние сме между две кризи. Пандемията, която се случи, и една война. Трябва да бъдем посланици на доброто.

Взаимодействието на български творци извън България е изключително важно, защото така се създават шедьоври. "Дори да живеем навън, ние търсим  взаимодействие с хора, с които дишаме в един ритъм. Това е почти интуитивно намиране на хора. Оттам всъщност тръгва този патриотизъм. Нашият патриотизъм не е да си татуираме национални герои, които сме предали в миналото. Нашият патриотизъм е да търсим хора, които са родени на едно място, които са с едно виждане за света. С една обща визия към това, как мястото, на което сме родени, да бъде все по-привлекателно и по-интересно. Да бъде по-добро за следващите поколения“, казва Теодор Ушев.