Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, изнасял рецитали и камерни концерти на международни сцени, солиcт на реномирани оркестри под палката на световноизвестни диригенти и популярен на петте континента, Людмил Ангелов безспорно е един от посланиците на българската култура зад граница. Той носи тази отговорност и винаги, когато има възможност, представя не просто себе си, а България, като свири произведения от български композитори на големи концерти.
"От един концерт публиката трудно ще разбере изцяло какво е България и какви са нейните вековни традиции, история и култура, но все пак малка песъчинка в този огромен свят човек трябва да остави оттам, откъдето идва, и да се опитва да бъде верен на българското в себе си и на българската култура", казва Ангелов.
Според него от музиката ни хората по света могат да разберат какъв е емоционалният свят на българина и какво го вълнува. Особено от българската народна музика, към чийто интересен свят той отваря вратата на сцената, макар и като класически музикант, защото "е важно да бъде събуден този първи импулс у слушателя“.
Сложен е процесът да свириш на сцена и той преди всичко е обусловен от дълга подготовка, най-ценното обаче е да бъде осъществен обмен на емоции, внушения и разбирания между изпълнителя и неговата публика.
"За мен винаги ще остане моя сцената в България", подчертава пианистът, който е и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. За Людмил Ангелов е от особено значение да не забравя откъде е тръгнал.
"Както се казва – продукт съм на българската образователна система, музикална. Тук съм направил първите си крачки като музикант, като пианист. За мен винаги ще остане най-скъпа и най-отговорно в този смисъл е да излизам тук, в България, на сцена. Оттам нататък всяка една държава и всяка една публика има своите цветове, своите пристрастия и свой начин на реакции. Интересно е човек да посещава различни места, да свири в различни държави и зали и да се среща с усещането на различна публика".
Людмил Ангелов е световно признат пианист, радва се на обичта на публиката у нас и по света, има удоволствието да свири с големи имена в класическата музика и да си партнира на сцената с истински професионалисти, да намира общ език с тях. И въпреки това е на мнение, че един човек, особено артист, се доказва цял живот единствено и само на себе си. Той е своят най-голям критик.
"Мисля, че подходът на музикантите, които са направили нещо като творци, е именно този. Без този вътрешен мотор и тази почти вечна неудовлетвореност много трудно се върви напред. Стремим се към съвършенството, но то не се постига никога", допълва Ангелов.
Пианистът има богат опит и мечтана музикална кариера, но все пак е на мнение, че точна формула за успех няма. Всичко зависи от личностните ти качества, от преподавателите, които ти подават ръка и те учат на рамката, а след това и те изкарват от нея, от менторите, които имат страничен поглед над теб и твоите възможностите, и разбира се – от предпоставките за това какво можеш да постигнеш.
За младите музиканти в България тези предпоставки не са особено оптимистични. Затова и от голямо значение са изявите, които трябва да имат. Те ще ги направят по-уверени, ще им дадат сцена и публика и така ще навлязат в дълбините на музикалното творчество и истинската реализация. Като почетен професор в НБУ от вече десет години, Людмил Ангелов се стреми да дава пример на младите и поле именно за изява.
Винаги ще съществува изборът дали да останеш в България, или да градиш кариера извън нейните рамки, смята посланикът на българската култура зад граница, но в този шарен свят, в който живеем, вече е възможно да си и тук, и там, да грабиш с пълни шепи от музикалния свят и да предаваш енергията и опита си на която и да било сцена по света.
Целия разговор с маестро Людмил Ангелов можете да чуете в звуковия файл.
Юлияна Антонова-Мурата е дипломат и писател. Тя е сред 24-мата творци, поставили България на картата на света. "Българските посланици на културата" бяха обявени в ефира на програма "Христо Ботев" и за тях гласуваха слушателите. Юлияна е роден в София, но живее от дълги години в Япония. Завършила е 91-ва Немска езикова гимназия "Проф. Константин..
Мари Врина е френска българистка и преводачка . Тя е български посланик на културата за 2021 година. Кои са „Българските посланици на културата 2021" в кампанията на БНР Завършва Ecole Normale Supérieure с класически езици. Професор по българска литература във Франция в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO). Тя има..
Квартетът има участия на множество български и световни музикални фестивали: „Tranz and Folk Fest“ – Рудолщадт, Германия; „Voice mania“ – Виена, Австрия; фестивала за етно музика в Плауен, Германия (с втора награда); международния музикален фестивал в Япония; „ Европалия “ в Брюксел, Белгия; „ Аполония “, Созопол,..
Жаклин Вагенщайн е българска издателка. Тя е дъщеря на кинокритика, сценариста и издателя Раймонд Вагенщайн и внучка на сценариста, режисьора и писателя Анжел Вагенщайн. Тя е и “Български посланик на културата за 2021“ г., избрана от слушателите на БНР. “В моя случай нещата започват от семейството. Киното и литературата са заложени..
Той е аниматор номер 1 в света, известен в цял свят с майсторските си анимационни проекти. Има над 200 отличия през годините, включително номинация за "Оскар". Един от Българските посланици на културата за 2021-ва година в конкурса на БНР. В "Нашият ден“ Теодор Ушев разказва за най-новия си игрален филм "φ 1.618" . Cюжeтът на антиутопията..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg