В няколко издания на рубриката "Зелени минути" на предаването "Лабиринти на познанието" ви представяме журналистическото проучване "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна".
Проучването е дело на Ася Чанева.
Ася Чанева е автор и водещ на рубриката за екология и климат "Зелени минути" в предаването "Лабиринти на познанието". Рубриката се излъчва от 7 януари 2021 г. всеки четвъртък след 16 часа по програма "Христо Ботев" на БНР.
От началото на юли Ася Чанева е в OCJN – Оксфордската мрежа за климатична журналистика. OCJN е програма на института Ройтерс.
OCJN работи с репортери и редактори по целия свят, като ги подкрепя да развиват качеството, разбирането и въздействието на журналистическото отразяване на климатичните промени.
В момента OCJN обучава 100 журналисти от 56 държави, само 9 са от Източна Европа, а Ася Чанева е първият и единствен български журналист, приет в програмата.
Проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна" показва:
• в каква степен възстановяването на крайбрежни екосистеми у нас може да осигури адаптиране към ниски въглеродни емисии и да намали климатичните рискове като осигури и ползи за биоразнообразието;
• как се оценява антропогенният натиск върху крайбрежните зони;
• има ли системен подход за възстановяване на крайбрежието на Черно море;
• настоящи проекти по запазване и възстановяване на морски и крайбрежни екосистеми, по които работят експерти от Българска фондация "Биоразнообразие", учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и от Института по Океанология;
• доколко и кои крайбрежни екосистеми на Черно море се явяват естествен щит срещу бури, намалявайки тяхната мощност, като и същевременно стабилизират бреговата линия и намаляват риска от ерозия на почвата, и едновременно с това предлагат безопасно убежище за различни екосистеми;
• какви са научните доказателства, че промените в климата влияят върху биоразнообразието на крайбрежните екосистеми.
Вижте първата част на проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна" тук:
Той се изпълнява в "Натура 2000" зона Атанасовско езеро.
Вижте второто издание на "Зелени минути" за проекта: "Лагуната на живота":
Проектът трябва да приключи до 30.09.2024 г.
Партньори по проекта са: Българска фондация Биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците / BirdLife България, Черноморски солници АД, "Заедно 2011".
Проектът "Лагуната на живота"е нова възможност да се опази симбиозата човек-природа в Атанасовско езеро и е един от най-сложните и комплексни опити за възстановяване на местообитания и управление на крайбрежна влажна зона в Европа.
Работи се на екосистемно ниво, за да се повлияе на всички процеси и взаимовръзки, на различните съобщества, видове и природни местообитания, на целостта на Атанасовско езеро, защото когато една екосистема е здрава, тя може да се саморегулира.
По проекта се възстановят цялостно 3 големи диги, съществували преди повече от 40 години, за да се подобри циркулацията на водата в лагуната, да се премахнат колебанията на солеността и водното ниво – при този процес се използва традиционна технология, същата с каквато в началото на XX век са строени тези диги. Така се създава и 50 дка нова гнездова територия за птиците.
Акцент в проекта е създаването на благоприятни условия за редкия европейски вид птица – голям воден бик, това се прави чрез възстановяване на съществуващ в миналото ретензионен водоем, който сега е запълнен с наноси и представлява риск от наводнение за езерото. Там се създава мозайка от микрохабитати за целия жизнен цикъл на големия воден бик, възстановява се водния режим и се подобряват условията във водите.
За намаляване на негативните процеси в екосистемата е предвидено възстановяване на 17 км вътрешни солени канали и 15 км минидиги, както и ремонт на морския шлюз Север. Така ще се поддържа жизненоважната връзка с морето и ще се възобнови естествената циркулация на водите в езерото, за да се създадат условия за миграция на водните организми.
В Атанасовско езеро се възстановява считаната за изчезнала в морска трева - рупия, чрез нея се тества подобряване качеството на водата в езерото.
Спас Узунов – еколог, експерт консервационни дейности по проект "Лагуната на живота" разказва:
"Каналите и дигите управляват солодобива, но са и необходими за поддържане на водния режим на цялата екосистема, да се осигурява циркулацията на водата, да се предпазват водите от смесване на различни типове соленост, което е опасно за водните организми, и да се подобрява качеството на водата. Когато водата циркулира в езерото, се обменят хранителни вещества и кислород, а това води до намаляване на замърсяването, което идва от околните територии – от селското стопанство и от битовофекални замърсявания, подпомагат се естествените процеси на утаяване, което вкарва замърсителите в утайките. Не на последно място тези структури – диги, минидиги и валове са местата, на които гнездят повечето гнездящи видове птици, всички те са природозащитно значими – саблеклюни, кокилобегачи, стридояди, различни видове рибарки, защото са свързани с това местообитание – свръхсолени води. В Европа такива местообитания не са много, а в България се още по малко.
Бургаският залив е най-голямата площ с морски треви по нашето Черноморие.
Нашите първоначални намерения за възстановяване на рупията в Атанасовско езеро бяха екологични и практични.
Рупията има важни функции в екосистемата на езерото, в момента това е единственият вид макрофид, който обитава Атанасовско езеро.
Рупията е сладководно висше растение, но е с висока толерантност към солени води.
С възстановяването на рупията искахме да повишим стойността на местообитанието Атанасовско езеро – това е важно за екологичното състояние на лагуната – когато имаме голямо разнообразие на животински и растителен свят, екосистемата е по-здрава и по-устойчива на външни въздействия. Рупията също намалява силата на вълните в езерото – водните течения стават по-слаби и така се намалява размътването на водите и замърсяването им – т.е. тя подобрява качеството на средата във водите.
Рупията има и пречиства функция – нейните листа, когато фотосинтезират, пречистват водата от азот, фосфор и от други биогенни замърсители, обогатяват я с кислород.
Корените на рупията пък вкарват кислород във водата и така създават условия за развитие на почвените организми.
Подводните морски ливади с рупия са важни местообитания за различни безгръбначни организми – мекотели и ракообразни, но и за две от рибите в Атанасовско езеро – един вид морска игла и една от бодливките живеят именно в листата на рупията.
Морските треви играят важна роля за намаляване на ефекта от климатичните промени. Ние не можем още да измерим това влияние на рупията в Атанасовско езеро, защото я възстановяваме отскоро и още са малко по площ ливадите с рупия, и ефектът още не е много голям, но потенциалът на морските треви е много висок.
Морските треви са видове, които много бързо се развиват при добри условия, само в един сезон могат да завземат огромни територии.
Чрез фотосинтезата морските треви поглъщат въглеродните емисии и през кореновата система те отиват в субстрата, в дъното .
Големият проблем на климатичните промени е, че ние като човечество чрез изкопаемите горива изкарваме огромни количества въглерод, който в продължение на милиони милиарди години е бил запечатан в почвите, и го пускаме в атмосферата и той няма къде да отиде освен да се натрупа в едни слоеве, които да предизвикат парниковия ефект.
Няма научни спорове за това, че човекът е причина за повишаването на температурите и измененията в климата.
Морските треви са абсолютно безплатно и много ефективно решение, имат голям капацитет – те усвояват въглерода до 35 пъти по ефективно и по-бързо от тропическите гори."
Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна – четвърта част
Снимки: Спас Узунов, БФБ
Проектът "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна" е създаден с финансовата подкрепа на Българска фондация Биоразнообразие по проект Climate Game on на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието на материалите са отговорност на автора и може да не отразява мненията на БФБ или ЕК.
По Коледа всички погледи са вперени в Лапландия – мястото, където Дядо Коледа живее цяла година. Спазвайки веруюто да ви разказваме и за най-известните места от необичайна гледни точки, ще ви представим родината на щедрия старец през противоположния сезон - лятото. Биляна Траянова от предаването "Без багаж" е посетила селището на Дядо Коледа в..
Настроени за сериозна равносметка на събитията, белязали отминалите месеци, всяка година леко се озадачаваме от думите, избрани от големи световни речници и издателства като "дума на годината". Вторият поглед обаче и информацията за начина на избор хвърля върху картината друга светлина или най-малкото показва колко различни са вълненията на тези..
Надпреварата за Космоса е в разгара си и от научна гледна точка годината беше благополучна за космическите технологии и проучвания. Във "Време за наука" Никола Кереков представя най-важните акценти от Космическата 2024 година. Кой стигна до Луната, какво се случи по пътя към Марс, как върви мисия Уран, кой свири на цигулка в Космоса и..
Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото слънце са станали официална държавна политика, а д-р Павлина Михайлова бе в Естония като част от обучаваща програма за прилагане на същия оздравителен метод. Гостенката в "Покана за пътуване" е..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители,..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg