Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна – част 3

10
саликорния (солянка)
Снимка: Спас Узунов, БФБ

В няколко издания на рубриката "Зелени минути" на предаването "Лабиринти на познанието" ви представяме журналистическото проучване "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна".

Проучването е дело на Ася Чанева.

Ася Чанева е автор и водещ на рубриката за екология и климат "Зелени минути" в предаването "Лабиринти на познанието". Рубриката се излъчва от 7 януари 2021 г. всеки четвъртък след 16 часа по програма "Христо Ботев" на БНР.

От началото на юли Ася Чанева е в OCJN – Оксфордската мрежа за климатична журналистика. OCJN е програма на института Ройтерс.

OCJN работи с репортери и редактори по целия свят, като ги подкрепя да развиват качеството, разбирането и въздействието на журналистическото отразяване на климатичните промени.

В момента OCJN обучава 100 журналисти от 56 държави, само 9 са от Източна Европа, а Ася Чанева е първият и единствен български журналист, приет в програмата.

Проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна" показва:
• в каква степен възстановяването на крайбрежни екосистеми у нас може да осигури адаптиране към ниски въглеродни емисии и да намали климатичните рискове като осигури и ползи за биоразнообразието;
• как се оценява антропогенният натиск върху крайбрежните зони;
• има ли системен подход за възстановяване на крайбрежието на Черно море;
• настоящи проекти по запазване и възстановяване на морски и крайбрежни екосистеми, по които работят експерти от Българска фондация "Биоразнообразие", учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и от Института по Океанология;
• доколко и кои крайбрежни екосистеми на Черно море се явяват естествен щит срещу бури, намалявайки тяхната мощност, като и същевременно стабилизират бреговата линия и намаляват риска от ерозия на почвата, и едновременно с това предлагат безопасно убежище за различни екосистеми;
• какви са научните доказателства, че промените в климата влияят върху биоразнообразието на крайбрежните екосистеми.

рупия
Вижте първата част на проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна" тук:

В две поредни издания на "Зелени минути" ви запознаваме с проекта: "Поддържане на симбиозата човек – езеро в полза на европейско значими видове и местообитания с кратко заглавие: "Лагуната на живота" 

Той се изпълнява в "Натура 2000" зона Атанасовско езеро.

Вижте второто издание на "Зелени минути" за проекта: "Лагуната на живота":

Целите на проекта са:
• да осигури пълно възстановяване на екологичните процеси, поддържащи уникалното биоразнообразие на Атанасовско езеро
• да създаде самоустойчив финансов механизъм, който да позволи дългосрочно опазване на лагуната Атанасовско езеро
• да популяризира ползите от "Натура 2000" зона Атанасовско езеро

Проектът трябва да приключи до 30.09.2024 г.

Партньори по проекта са: Българска фондация Биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците / BirdLife България, Черноморски солници АД, "Заедно 2011".

Трансплантация на рупия
Проектът "Лагуната на живота"е нова възможност да се опази симбиозата човек-природа в Атанасовско езеро и е един от най-сложните и комплексни опити за възстановяване на местообитания и управление на крайбрежна влажна зона в Европа.

Работи се на екосистемно ниво, за да се повлияе на всички процеси и взаимовръзки, на различните съобщества, видове и природни местообитания, на целостта на Атанасовско езеро, защото когато една екосистема е здрава, тя може да се саморегулира.

По проекта се възстановят цялостно 3 големи диги, съществували преди повече от 40 години, за да се подобри циркулацията на водата в лагуната, да се премахнат колебанията на солеността и водното ниво – при този процес се използва традиционна технология, същата с каквато в началото на XX век са строени тези диги. Така се създава и 50 дка нова гнездова територия за птиците.

Акцент в проекта е създаването на благоприятни условия за редкия европейски вид птица – голям воден бик, това се прави чрез възстановяване на съществуващ в миналото ретензионен водоем, който сега е запълнен с наноси и представлява риск от наводнение за езерото. Там се създава мозайка от микрохабитати за целия жизнен цикъл на големия воден бик, възстановява се водния режим и се подобряват условията във водите.

За намаляване на негативните процеси в екосистемата е предвидено възстановяване на 17 км вътрешни солени канали и 15 км минидиги, както и ремонт на морския шлюз Север. Така ще се поддържа жизненоважната връзка с морето и ще се възобнови естествената циркулация на водите в езерото, за да се създадат условия за миграция на водните организми.

В Атанасовско езеро се възстановява считаната за изчезнала в морска трева - рупия, чрез нея се тества подобряване качеството на водата в езерото.

Трансплантация на рупия

Спас Узунов – еколог, експерт консервационни дейности по проект "Лагуната на живота" разказва:

"Каналите и дигите управляват солодобива, но са и необходими за поддържане на  водния режим на цялата екосистема, да се осигурява циркулацията на водата, да се предпазват водите от смесване на различни типове соленост, което е опасно за водните организми, и да се подобрява качеството на водата. Когато водата циркулира в езерото, се обменят хранителни вещества и кислород, а това води до намаляване на замърсяването, което идва от околните територии – от селското стопанство и от битовофекални замърсявания, подпомагат се  естествените процеси на утаяване, което вкарва замърсителите в утайките. Не на последно място тези структури – диги, минидиги и валове са местата, на които гнездят повечето гнездящи видове птици, всички те са природозащитно значими – саблеклюни, кокилобегачи, стридояди, различни видове рибарки, защото са свързани с това местообитание – свръхсолени води. В Европа такива местообитания не са много, а в България се още по малко.

Бургаският залив е най-голямата площ с морски треви по нашето Черноморие.

Нашите първоначални намерения за възстановяване на рупията в Атанасовско езеро бяха екологични и практични.

Рупията има важни функции в екосистемата на езерото, в момента това е единственият вид макрофид, който обитава Атанасовско езеро.

Рупията е сладководно висше растение, но е с висока толерантност към солени води.

С възстановяването на рупията искахме да повишим стойността на местообитанието Атанасовско езеро – това е важно за екологичното състояние на лагуната – когато имаме голямо разнообразие на животински и растителен свят, екосистемата е по-здрава и по-устойчива на външни въздействия. Рупията също намалява силата на вълните в езерото – водните течения стават по-слаби и така се намалява размътването на водите и замърсяването им – т.е. тя подобрява качеството на средата във водите.

Рупията има и пречиства функция – нейните листа, когато фотосинтезират, пречистват водата от азот, фосфор и от други биогенни замърсители, обогатяват я с кислород.

Корените на рупията пък вкарват кислород във водата и така създават условия за развитие на почвените организми.

Трансплантация на рупия
Подводните морски ливади с рупия са важни местообитания за различни безгръбначни организми – мекотели и ракообразни, но и за две от рибите  в Атанасовско езеро – един вид морска игла и една от бодливките живеят именно в листата на рупията.

Морските треви играят важна роля за намаляване на ефекта от климатичните промени. Ние не можем още да измерим това влияние на рупията в Атанасовско езеро, защото я възстановяваме отскоро и още са малко по площ ливадите с рупия, и ефектът още не е много голям, но потенциалът на морските треви е много висок.

Морските треви са видове, които много бързо се развиват при добри условия, само в един сезон могат да завземат огромни територии.

Чрез фотосинтезата морските треви поглъщат въглеродните емисии и през кореновата система те отиват в субстрата, в дъното .

Големият проблем на климатичните промени е, че ние като човечество чрез изкопаемите горива изкарваме огромни количества въглерод, който в продължение на милиони милиарди години е бил запечатан в почвите, и го пускаме в атмосферата и той няма къде да отиде освен да се натрупа в едни слоеве, които да предизвикат парниковия ефект.

Няма научни спорове за това, че човекът е причина за повишаването на температурите и измененията в климата.

Морските треви са абсолютно безплатно и много ефективно решение, имат голям капацитет – те усвояват въглерода до 35 пъти по ефективно и по-бързо от тропическите гори."


Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна – четвърта част

Снимки: Спас Узунов, БФБ

Проектът "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна" е създаден с финансовата подкрепа на Българска фондация Биоразнообразие по проект Climate Game on на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието на материалите са отговорност на автора и може да не отразява мненията на БФБ или ЕК.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Георги Баев: Демонстрация на космическа храна ще видят днес деца от Велико Търново

Клуб "SPACE DIVISION” в Национален военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново е създаден през 2015 година от преподавателя д-р Георги Баев. Той обединява интересите на курсанти и студенти в сферата на високите технологии, с акцент върху космоса.  От шест години младежите от клуба отбелязват 12 април с различни инициативи, съобщи в..

публикувано на 12.04.24 в 10:36
Проф. Георги Желев

Международният ден на авиацията и космонавтиката – Ден на отворените врати в ИКИТ-БАН

По повод на Международния ден на авиацията и космонавтиката, 55-годишнината на Института по космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН) и 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов Институтът за космически изследвания и технологии организира Ден на отворените врати, който ще се състои на 12 април от 10.00 до 14.00 часа..

публикувано на 12.04.24 в 09:15
Д-р Румяна Динолова

Полет над…

Не акцентирахме разговора върху птичи гнезда и подобни аналогии с книги и филми, а поговорихме със събеседниците си за реалните психиатрични проблеми, надвиснали над съвремието. Отбелязахме деня в подкрепа на болните от биполярно афективно разстройство (БАР) и коментирахме проблемите им в разговор с д-р Румяна Динолова и д-р Папазов. С опитните..

публикувано на 11.04.24 в 14:36

"Старият Орхей" в Молдова крие скитове на български монаси

Историко-археологическият комплекс "Старият Орхей" е едно от живописните места в Молдова и основна туристическа забележителност, с която местните много се гордеят. Това е недълбок каньон, който се намира на около 60 км от столицата Кишинев в долината на река Реут. Територията на резервата обхваща 500 хектара с уникален ландшафт – меандрите на реката,..

публикувано на 11.04.24 в 11:15

XV поетичен конкурс "Зрящи сърца" за хора с увредено зрение

Програма "Христо Ботев" на БНР обявява XV поетичен конкурс "Зрящи сърца" за хора с увредено зрение Регламент на конкурса Желаещите да участват трябва: • да изпратят до 3 свои стихотворения на свободна тема • срокът за изпращане на стихотворенията е 10 май 202 4 година • необходимо е участниците да посочат трите си имена,..

публикувано на 10.04.24 в 10:35