Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Облеклото като начин на мислене

Събуждаш се – понякога лесно, в много повече случаи леко в несвяст. Ставаш от затопленото и придобило формата на тялото ти легло. Оставяш рутината да направи останалото: водата да отмие онова, което не искаш да вземеш със себе си през следващите часове; пиеш кафе, може пък и цигара да запалиш, ако това е включено в списъка ти с навици; поглеждаш храната и не ѝ се отдаваш, често тя не ти е приятел рано сутрин, въпреки да знаеш, че е повече от нужна точно по това време. И след като поставиш отметка на всичко това, идва ред на първия ти избор за деня – предстои ти да отвориш гардероба и да потънеш в цветове, материи, смес от прах, омекотител, парфюм и мирис на спомени – от хора и най-вече от теб. Какво да бъде – тъмносините дънки, в които се чувстваш най-удобно, а и добре ти стоят, или да заложиш на черен спортен панталон, който на всичко отива? Ами отгоре – бялата риза, която ти придава небрежно елегантен вид, или пък масленозелената тениска с якичка, която може да свърши същата работа?

Ако си жена обаче, не се изчерпваш с възможностите толкова лесно, има рокли в топли цветове, които подчертават красотите на тялото ти, поли, които изискват да сложиш и нещо в тон отгоре, а това вече е друга врата, която по-добре да не отваряш, панталоните с ниска или висока талия, дънките, които уж не са за дами, но пък така изразително говорят на тях. Обувките вече крещят от мястото си и викат останалите аксесоари на съвет.

Тежък е изборът, но не защото разнообразието е голямо, а защото от това какво ще облечеш – става ясно какво начало на деня ще поставиш и всичко останало, което следва от него. Ако не ти се занимава и просто хванеш каквото и да е, говори най-вероятно, че днес не ти е ден. Дори няма да захващаме темата, че подсъзнанието ти всъщност много добре съзнава това. Ако пък много държиш да изглеждаш добре, е почти сигурно, че времето в един момент ще започне да те притиска, защото го губиш в избори.

Да решим обаче, че ще оставим встрани настроението ти точно днес и ще се заемем със самите дрехи в гардероба ти. Те разказват теб и ти често забравяш това, а в някои случаи прекалено добре го знаеш. Дрехите ти са избор, който показва какъв си и какъв искаш да бъде. Те са впечатлението, което ще оставиш в околните, и мнението, което дълго ще имат другите за теб. Те са статуса ти, и то не само във Фейсбук, където също може да прекаляваш с показването.

Дрехите разкриват човешката психика, която прикриваме зад думи, дела, мисли и премълчани истории. Дали имаме очи за откритието им обаче? И какво всъщност можем да научим за състоянието на една нация и времето, в което живеем, именно от дрехите ни?

За това говорихме в "Какво се случва" – за облеклото като начин на мислене. Доц. Мариела Гемишева, моден дизайнер, артист в областта на пърформанса и преподавател в НХА, разказа какво за нас, за времето, в което живеем, а много по-често за времето, в което само си мислим, че живеем, и за състоянието, в което се намираме, но и за състоянието, което имаме, говорят дрехите, в които се обличаме.

Чуйте в звуковия файл.

Снимките са от изложбата на Мариела Гемишева "Неслучайно присъствие“ – Художествена галерия - Казанлък
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Шумналиев

"Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време

Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..

публикувано на 26.01.25 в 09:00
Любомир Канов

Любомир Канов в късния следобед

Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..

публикувано на 26.01.25 в 08:25
Изложба „Acqua alta“ – първи етаж

България и Венецианското биенале

Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..

публикувано на 25.01.25 в 12:45

Думите и войната

"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..

обновено на 25.01.25 в 09:25

Възстановиха "Лазарица" в режисьорския прочит на Крикор Азарян

Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..

публикувано на 25.01.25 в 09:10