Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Официалните празници и паметници – добре ли ги избираме

Снимка: Теодора Михова

Периодично в обществото ни различни кръгове започват диспут: Защо не си сменим Националния празник, примерно с 24 май или 6 септември, защо не бутнем тези паметници и не вдигнем други?

Кой избира националните празници, кой решава какъв паметник да има в центъра на столицата и другите големи градове, как се преименуват тези градове и дори големите булеварди? Знаем, че Варна се е наричала за известен период Сталин, Добрич се е наричал Толбухин, в София е имало булеварди "Мусолини" и "Хитлер"...

С историците проф. Петко Ст. Петков, доцент Стефан Дечев, с общественика и писателя проф. Кирил Топалов и с литературния историк и преводач професор Людмил Димитров говорим за принципа на избор на официални празници и национални знаци на паметта, за това как са определяни и как следва да се избират тези жалони на националната история за в бъдеще.

Професор Петков обръща внимание, че липсва единен норматив при честванията дори по отношение използването на стар и нов стил в календара ни. Стефан Дечев оспорва значимостта на Трети март като точната знакова дата в новата ни история. Професор Топалов говори за 24 май като за консенсусен за широките обществени кръгове евентуален избор на Национален празник, а проф. Димитров припомня литературните наслоения в масовото съзнание относно значимостта на дати и имена.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48

35 години дружество "Родолюбец"

На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..

публикувано на 29.01.25 в 12:10