Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна – четвърта част

7
Зостера нолти

В четири издания на рубриката "Зелени минути" на предаването "Лабиринти на познанието" ви представяме журналистическото проучване: "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна ". То е дело на Ася Чанева.

Ася Чанева е автор и водещ на рубриката за екология и климат "Зелени минути" в предаването "Лабиринти на познанието ". Рубриката се излъчва от 7 януари 2021 г. всеки четвъртък след 16 часа по програма "Христо Ботев " на БНР.

От началото на юли Ася Чанева е в OCJN – Оксфордската мрежа за климатична журналистика. OCJN е програма на института Ройтерс

OCJN работи с репортери и редактори по целия свят, като ги подкрепя да развиват качеството, разбирането и въздействието на журналистическото отразяване на климатичните промени.

В момента OCJN обучава 100 журналисти от 56 държави, само 9 са от Източна Европа, а Ася Чанева е първият и единствен български журналист, приет в програмата.

Проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна " показва:
• в каква степен възстановяването на крайбрежни екосистеми у нас може да осигури адаптиране към ниски въглеродни емисии и да намали климатичните рискове като осигури и ползи за биоразнообразието;
• как се оценява антропогенният натиск върху крайбрежните зони;
• има ли системен подход за възстановяване на крайбрежието на Черно море;
• настоящи проекти по запазване и възстановяване на морски и крайбрежни екосистеми, по които работят експерти от Българска фондация "Биоразнообразие", учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и от Института по океанология;
• доколко и кои крайбрежни екосистеми на Черно море се явяват естествен щит срещу бури, намалявайки тяхната мощност, като и същевременно стабилизират бреговата линия и намаляват риска от ерозия на почвата, и едновременно с това предлагат безопасно убежище за различни екосистеми;
• какви са научните доказателства, че промените в климата влияят върху биоразнообразието на крайбрежните екосистеми.


В последната част от проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми" гостуваме на Института по океанология към БАН, той се намира в кв. Аспарухово във Варна.

Тук разбираме как възстановяването на крайбрежни екосистеми осигурява по- ниски въглеродни емисии и намалява климатичните рискове като същевременно осигурява и ползи за биоразнообразието, а също и кои екосистеми в Черно море се явяват естествен щит срещу бури, наводнения и ерозии.

Институтът по океанология (ИО) провежда изследвания в областта на морската физика, химия, геология, археология, биология, екология, и на бреговата динамика на Черно море. ИО-БАН участва в разработването на стратегии за смекчаване на регионалните климатични промени и рисковете по крайбрежието и отговаря за интердисциплинарния мониторинг на българското Черноморие и прилагането на политиките на ЕС за околната среда (по Рамковата директива за водите и свързаното законодателство и Рамковата директива за морска стратегия).

Крайбрежните региони осигуряват едни от най-продуктивните и биоразнообразни среди с важен и често недооценен потенциал за съхранение на въглерод. Бързо развиващи се и променящи се, тези социално, икономически и екологично важни зони преживяват прогресивна деградация и ескалиращи рискове, като допълнително това се изостря от изменението на климата.

Директорът на Института по океанология към БАН доц. д-р Николай Вълчев от Секция "Динамика на бреговата зона " в ИО (океанолог, експерт по хидродинамика) ръководи българското участие в европейския проект REST COAST - Широкомащабно възстановяване на крайбрежни екосистеми чрез свързаност реки – море.

Зостера нолти
REST COAST – "Large scale RESToration of COASTal ecosystems through rivers to sea connectivity" цели да покаже до каква степен възстановяването на крайбрежните екосистеми може да допринесе за нисковъглеродна адаптация, намаляване на рисковете от отрицателно въздействие на определени природни явления и осигуряване на полза за биоразнообразието в крайбрежни екосистеми – например влажни зони, дюни и подводни ливади от морски треви. Фокусът на българския екип е върху местообитанията на морските треви в района на Бургаския залив. Предвидени са дейности по експериментално възстановяване на целеви местообитания, оценка на рискови за тяхното съществуване и поддържане фактори, и моделиране и оценка на избрани екосистемни услуги, предоставяни от морските треви. Предвидени са и мерки за подобряване на условията в прилежащи, крайбрежни, влажни зони.

REST COAST ще спомогне за увеличаване на ангажираността на гражданите, заинтересованите страни и управляващите към дългосрочно поддържане на процеса на възстановяване на крайбрежните екосистеми.

В REST COAST участват 38 партньори, сред които Испания, Италия, Нидерландия, Франция, Германия, България, Полша, Швейцария, Обединеното Кралство, Израел, Турция, както и международни институции. Проектът стартира на 1.10.2021г. и е с продължителност от 54 месеца.


Основните задачи на проекта от българска страна са:
• проучване на хидроморфологичните условия в района с акцент върху вълновия режим и теченията, моделиране на крайбрежните процеси, оценка на риска от наводнения (включително оценка на уязвимостта и чувствителност на "рецепторите ");
• опит за възстановяване на местообитания на морската трева Zostera noltei;
• оценка на някои екосистемни услуги, предоставяни от морските треви – улавяне на въглерод, брегозащита и принос за увеличаване и поддържане на биоразнообразието, с прилагане на съвременни методи – ДНК от околната среда;
• подобряване на условията за почивка на птиците в Бургаското езеро, и възстановяване на свързаността море-суша в сътрудничество с НПО-сектора и областната администрация;
• анализ на възможностите за прилагане и на други природно-базирани решения;
• създаване на съвместна работна група за управление на пилотния район – залив Форос – в района на Бургас, с участието на заинтересовани страни от управляващите институции (МОСВ, РИОСВ, Басейнова дирекция, Областна администрация и други институции), НПО, занимаващи се с опазване на природата, както и представители на частния сектор, развиващи икономическа дейност в този район;

Доц. д-р Николай Вълчев разказва подробности за проекта REST COAST:

"Основната цел на проекта REST COAST е да бъдат възстановени крайбрежни екосистеми, за да могат те да изпълняват по-добре своята роля на пречистване на водата и на поглътители на въглерод от водата, като съответно той да намалява във въздуха, а също и да намаляват опасностите от наводнения и ерозия.

В нашия случай екосистемите които възстановяваме са полета от морски треви от вида Zostera noltei (Зостера нолти). Повечето от партньорите по проекта са съсредоточени във възстановяването на този вид.

Тези морски треви освен, че пречистват водата – намалявайки мътността и усвоявайки различни биогени , те също усвояват т. нар. син въглерод, който се разтваря във водата от въздуха, те го улавят в стъблата и в листата си, и съответно намаляват количеството му в атмосферата. А въглеродният двуокис е един от основните парникови газове, които причиняват климатични промени. Ако тази екосистема съществува постоянно, тя постоянно ще намалява количеството на въглерода.

От исторически данни знаем, че полетата от морски треви по българското Черноморие са заемали по-големи площи, отколкото заемат сега.

Идеята на проекта е да се опитаме да ги реимплантираме, т. е. да ги засадим наново, да проследим оцеляват ли те или не, да разберем какви са факторите, поради които те вече не обитават тези акватории, които преди са заемали, да се увеличат техните площи и екосистемните услуги, които те изпълняват, да имат по-голям мащаб.

Освен, че ще се подобри качеството на водата, ще имаме по-слаби вълни, което ще намали натиска върху брега от вълните, съответно и вероятността от наводнения, а също и ерозията на брега ще бъде по-малка. Около тези нови полета морски треви ще се формират нови екосистеми – биоразнообразието ще се увеличи.

Технологично пресаждането на Zostera noltei става по следния начин: вземат се растения от съществуващо поле с морски треви, това става по специален щадящ метод, който не нарушава полето, за да може след това то бързо да се възстанови, тревите се вземат на чимчета и се засаждат ръчно с водолазен труд.

Има изисквания за тяхната възраст и големина, за да устоят на първоначалния стрес на пресаждането – тоест не трябва да са нито твърде млади, нито твърде стари растения.

Направили сме вече първите опити в залива Форос край Бургас."

Какви са причините рибата да намалява в Черно море – не само като популации, но и като размери, защо все по-рядко виждаме във водата морски кончета и морски игли - научаваме от главен асистент д-р Радослава Бекова – ихтиолог и хидробиолог в ИО на БАН във Варна.

"Имаме данни от ежегодния мониторинг, който редовно извършваме в сравнение с периодите отпреди 90 години на 20 век – морските кончета намаляват, все по рядко се срещат от гмуркачите, все по рядко се наблюдават. Антропогенното влияние от човешките дейности и климатичните промени имат пряк ефект върху техните популации. Замърсяването на водите също оказва голямо влияние. Например морските кончета не се движат толкова активно, те живеят в морските треви и във водораслите, а хабитатите на морските треви също намаляват по нашето Черноморие все повече и повече заради натиска от човека, риболовството и траленето на дъното, а пречиствателните станции не успяват да се правят с големия туристопоток.


В световен мащаб рибата намалява – основно заради свръх улов, много от рибите попадат като при улов в мрежи, има и издребняване на размера на рибата – на цацата се наблюдава, също на сафрида. С годините рибата става все по-дребна по размер, а това води до по-ранно полово съзряване на самите популации, в момента 7-8 до 10 см рибки могат да дадат полово зряло поколение, но те могат да се израждат и не могат да създадат следващо поколение.

Всичко е обвързано, примерно едни градус увеличаване на температурата на морската вода дава по-ранно полово съзряване на почти всички видове риби, което угнетява по някакъв начин системата. Това е в световен мащаб, не го наблюдаваме само в Черно море, но в морето тези процеси го наблюдаваме в по-бързи темпове, отколкото в океана."

Институтът по океанология във Варна разполага с единствената в България изследователска миниподводница. Тя е модел РС-8, тежи 5 тона, работната й дълбочина е до 250 м, далечината на подводното плаване е 5 морски мили, разполага с фотокамера, видеокамера и пробовзимаща роботизирана ръка. Екипажът е двама души плюс един.


Проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна " е създадено с финансовата подкрепа на Българска фондация Биоразнообразие по проект Climate Game on на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието на материалите е отговорност на автора и може да не отразява мненията на БФБ или ЕК.


Снимки: io-bas.bg, Ася Чанева
По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Как климатичните промени влияят на човешкото здраве

Екстремни горещи вълни, топящи се ледници, мащабни засушавания, разрушителни горски пожари и повишаване на нивата на въглероден диоксид са само някои от сериозните странични ефекти на бедстващата планета. В огромна и взаимосвързана екосистема, като тази на Земята, в която хората, животните, растенията и времето работят заедно, за да поддържат живота,..

публикувано на 04.03.24 в 13:55

Една от най-красивите книжарници в света е в Буенос Айрес

Аржентинците са четяща нация! В автобусите и метрото пътниците не са забили поглед в мобилните си телефони, а в книги или списания. В ресторантите и кафенетата е прието да оставиш вестника си на масата – за следващия посетител. А в книжарниците никой не прави забележка на хората, които използват магазина за безплатна библиотека, където да почетат на..

публикувано на 03.03.24 в 16:10
Д-р Джина Дундова-Панчева

Здравословен начин на живот – гаранция за здрави деца

Бременните жени и родилките са изключително грижовни към бебетата си. Но за съжаление, съществуват някои обстоятелства извън техния контрол, които могат да доведат до необратими последствия. Едно от тях е церебралната парализа (ДЦП), известна още като мозъчна парализа, сподели в предаването "Следобед за любопитните" д-р Джина Дундова-Панчева. Инфекции..

публикувано на 03.03.24 в 08:10

В търсене на мирния път за справяне с насилието в училище

Няма едно решение, казва училищната психоложка Анет Маринова. Тя е част от Професионалната общност за приобщаващо образование, обединяваща учители, директори, психолози, логопеди, педагогически съветници, медиатори и университетски преподаватели, търсещи заедно решения за сложни казуси от практиката си. Срещите на професионалисти с различни..

публикувано на 02.03.24 в 08:35
Институт по полимери - БАН

Ерик Димитров е тазгодишният носител на наградата "Изявен млад учен в областта на полимерите"

За 21-ви път на 1 март в Института по полимери в БАН, Съюза на химиците в България и Българското полимерно дружество, организират тържественото връчване на наградата, на името на проф. Иван Шопов – "Изявен млад учен в областта на полимерите". Иван Шопов е бил дългогодишен директор на Института и учредител на тази награда, уточни по програма "Христо..

публикувано на 01.03.24 в 14:25