2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната глобална температура ще бъде с около 1,4 градуса над прединдустриалните нива, след 2024 и 2023 г. Това е "отрезвяващо събитие в историята на климата", тъй като светът временно задминава границата, отвъд която се очакват най-тежките последици от климатичните промени.
"Живеем в много интересен период. Глобалното затопляне се разви, на моменти се забързва, на моменти – забавя, което е в резултат на различни цикли. През 2024 година прескочихме границата от 1,5, която бяхме поставили за ограничение на глобалното затопляне до 2050 година. От 2019 година всяка година е по-топла от предходната.
Това е в резултат не само на човешкия фактор и това, че индустриалната дейност бълва парникови газове, тук се включват едни обратни връзки, които забързват процеса, например топящият се пермафрост във високите ширини изпуска метан, който също е парников газ, арктическият океан все по-бързо се топи и прогнозите са, че до края на този век няма да има Северен ледовит океан.
В следващите до 50 години ще има големи промени. Според експертите поне още 1000 години ще продължи глобалното затопляне, ако не се включат други непредвидими фактори като вулканичното изригване, което би намалило тази тенденция на затоплянето", прогнозира в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Наскоро, припомня тя, в Исландия имаше вулканични изригвания.
Прогнозата за 2025 година да е топла колкото отминалата 2024 или малко по-прохладна. На фона на глобалното затопляне, според доц. Пенева, могат да се случат най-различни регионални аномалии, като нехарактерните наводнения в Дубай или дъждовете в Северна Африка т.е. така наречените "екстремни явления" през следващите години ще станат норма.
Това глобално затопляне влияе и на Черно море, като то се оказва едно от най-бързо затоплящите се морета, съобщава доц. Елисавета Пенева. Освен по-топли води, според нея, се променя и солеността им, което създава условия за промени и във флората и фауната на Черно море. В момента се разработва методика, която ще позволи на специалистите да прогнозират как ще се развият процесите в океаните до края на 21-ви век, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева.
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Елисавета Пенева от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – ЕПА/БГНЕС и БНР
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg