Приобщаващото образование в България не бива остане на книга или единствено като разписани законови актове. Необходимо е подкрепящата среда да бъде достъпна за всички деца със специални потребности. Те трябва да бъдат толерантни от своите връстници, за да бъдат толерантни след време, когато станат възрастни към всички останали, които са различни по един или друг начин. В "Нашият ден" Ирина Папаро от социална и обучителна ферма "Софера" и Соня Цауш, обучител, част от ръководния екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие в Германия, разказват за включващото социално фермерство.
Приобщаващото образование дава възможности за физическото, социалното, личностното развитие на децата. Общата нагласа е да се преодоляват бариерите пред различието от всички образователни институции и от обществения фокус, предразсъдъците.
"В последните години наблюдаваме, че процесът на учене набляга на когнитивни дейности, когато говорим за образование на децата. Много често забравяме тази емоционална сфера да учим през изкуствата, да обучаваме през музиката и най-вече да можем да добием представа да работим с ръцете си, което пък развива волята ни", споделя Ирина Папаро.
Включващата социална ферма може да се превърне успешно в инструмент и част от приобщаващото образование. Това би могло да бъде един бъдещ път за професионално развитие.
"Ние стигнахме до извода, че градските населени места се противопоставят на малките населени места. Малките селски общности сами по себе имат тази нагласа да дадат, да предразположат хората със специални потребности за едно по-лесно включване в социума", посочва Ирина Папаро.
И допълва, че изграждане на такава включваща общност чрез създаването на социални и обучителни ферми за деца и младежи с трудности в развитието трябва да стане постепенно. Това приобщаване трябва да започне, когато децата са в училищна възраст. Под формата на детски терапевтични лагери, които се организират съвместно с терапевтите, експертите и педагозите от сдружението да могат да проверят кои от тези дейности отговарят на интересите всяко едно дете, както се преминава през емоцията и през практиката.
В Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 2006 г., се посочва, че държавите се стремят да създадат едно включващо общество, което е различно от интеграцията. Защото за интеграцията е необходимо да има мрежа от хора, които нямат трудности, и всъщност човек с трудност може да бъде интегриран в това общество. Докато в приобщаващото общество говорим за пълно равенство. Всички тези хора, които по рождение или в последствие на заболяване са достигнали до увреждане, са пълноправни граждани на нашето общество.
Соня Цауш е част от тричленния ръководен екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие и работи в Германската федерална асоциация за антропософски социални услуги "Anthropoi". От октомври 2019 г. е заместник-ръководител на петгодишния проект "Принос на антропософски социални услуги към приобщаваща общност". Tя e координатор на Отдела за професионално обучение, сценичен танцьор и терапевт евритмист.
"Все повече хора имат нужда от такава общност. Ние, които създаваме тази външна нормалност, трябва да направим така, че да се появи вътрешният интерес към това все повече хора да бъдат чути и това е един волеви процес“, казва Соня Цауш.
В модерното общество важен въпрос е развитието на селските общности и доколко земеделските и занаятчийските дейности са достатъчни, за да бъдат те перспективни предимно за младите хора, както и да бъдат задържани и дори обърнати процесите на застаряване и депопулация на тези райони. В социалното земеделие се създава и допълнителна добавена стойност – културния аспект, който осъществява връзката между "изхранването“, наравно със задоволяване на нематериалните нужди на човешкия живот. Тази идея е много важна за включващото фермерство, защото тя показва как социалната задача на земеделието отива далеч отвъд производството на зеленчуци, плодове, мляко и месо и други стоки и блага. Хората се нуждая от "подхранване“ на смислената работа и пълноценния живот.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Точно месец преди София Прайд 2025 в "Нашият ден" своята лична история разказва Велислав Петров. Като куиър младеж в България, той описва осъзнаването на принадлежността си към ЛГБТИ общността, взаимоотношенията с родителите, отношението на учителите, особено в рамките на допълнението в Закона за предучилищното и училищното образование от 2024..
В изданието на предаването "Часът на етиката", излъчено по "Време за наука", проф. Стоян Ставру насочи вниманието към една от най-сериозните съвременни заплахи за обществото – манипулацията на вниманието, фалшивите новини и размиването на границите между журналистика и пропаганда. Според проф. Ставру, днес повече от всякога е необходимо да водим..
Университетът по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ чества своята 75-годишнина с поредица от научни форуми, дискусии и празнични събития. За съхраняването на историята, поддържането на академичния дух и бъдещето в "Нашият ден" говори проф. д. ик. н. Стоян Денчев – основател и дългогодишен ректор на УниБИТ, настоящ..
Новото издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" открива със замах летния сезон с отбелязването на един чудесен празник – Летния Никулден! Пренасянето на мощите на Св. Николай Чудотворец от гр. Мира в Бари. Специален гост на предаването е Николай Николов, който говори много увлекателно не само за празника и за риболова, но и за отношенията на..
Милен Марчев е организатор на предстоящото на 18 май десето юбилейно издание на The Distinguished Gentleman's Ride (DGR) ("Поход на забележителните джентълмени") в София. Походът е благотворително мото събитие, което съчетава стил, обществен ангажимент и страст към класическите и ретро мотоциклети. Милен Марчев го определя като "масово събитие на хора с..
Ние хомо сапиенс ли сме или хомо Цапиенс? Кога и как потребителската култура излезе от рамките на "културното" и се превърнахме в едни машини за..
Шумен е домакин на едно от най-значимите културни събития в България – Международния фестивал "Друмеви театрални празници". Неговото 34-то издание включва..
Калоян Димитров е ученик от Американския колеж в София. Двамата със съотборника си Момчил Колев са лауреати от Националния конкурс "Млади таланти" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg