Спомен за Велко Кънев

В поредното издание на "Усмивки от старите ленти" на редакция "Хумор и сатира" ще чуем отново гласа на Велко Кънев – един искрен, чист и много истински актьор, белязал с присъствието си българската сцена и българския екран през втората половина на ХХ век.

Тайната на човешкия и актьорски магнетизъм на Велко Кънев бе може би в това, че той нито за момент не забрави откъде е тръгнал. Не забрави своите учители. Не забрави накъде върви. За началото в Елхово актьорът говори в интервю от 25 септември 1986 г., съхранено в Златния фонд на БНР.

Велко Кънев завърши ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на Апостол Карамитев през 1973 г. Ето какво си спомня той за своя учител в спектакъла на редакция "Хумор и сатира" "Кафе с автограф" през 1986 г.:

След като се дипломира, Велко Кънев играе в Драматичен театър "Стефан Киров“ в Сливен от 1973 до 1976 г., после – в Сатиричния театър "Алеко Константинов“, а от 1979 г. е член на трупата на Народния театър "Иван Вазов“. Ето неговата равносметка от 1986-а за тези години:

Следват още десетки роли в театъра, киното, на естрадната сцена и при нас – в радиото. Огромната популярност и обичта на публиката не променят този пословично скромен актьор – ето думи на Велко Кънев за суетата от 1992 г.

Предаването "Усмивки от старите радиоленти", посветено на Велко Кънев, можете да чуете в неделя от 18.30 часа по програма "Христо Ботев".

Снимки – Съюз на артистите в България и Дом на хумора Габрово