Чешката артистка Ленка Клодова ще открие самостоятелната си изложба "От черната сянка" и пърформанса "Давид черният" на 20 октомври в 18 ч. в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство, филиал на Националната галерия. Проектът е специално създаден за България като отговор на нашумялата през 2009 г. инсталация "Ентропа" на Давид Черни в Брюксел. Концепцията за него възниква през периода от 13 години между две председателства на Чешката република на Съвета на Европейския съюз.
Изложбата включва работи, свързващи пърформативния и скулптурния подход, които авторката развива по своеобразен начин още от 1990-те. Главната тема са половите и културните стереотипи.
Централната инсталация в изложбата – "Давид черният", 2009-2022, е авторска рефлексия на "сатиричната" пластика "Ентропа"(Entropa) на известния чешки скулптор, която през 2009 по случай първото чешко председателство е експонирана в атриума на сградата Юстус Липсиус (Justus Lipsius) в Брюксел. Нейната реализация получава огромен негативен отзвук в медиите и сред политиците, развълнува водите на европейската културна дипломация, особено във връзка с представянето на България, предизвиква много дискусии и няколко извинения от чешки политици и от самия автор. Настоящото председателство на Чешката република предлага възможността този факт да се използва символично и споменатият политически скандал да придобие нов по-ласкав и смислен контекст.
"Давид черният" на Ленка Клодова е парафраза на известния "Давид" на Микеланджело, изработен от полистирен, който авторката постепенно рисува с черна боя. Самият процес на създаване, особено пърформативно замисленото рисуване, е толкова важен, колкото и финалната работа", обяснява кураторката на изложбата Вера Борозан и добавя: "За посетителите, които няма да успеят да видят пърформанса, представяме серия от снимки, на които можем да наблюдаваме Клодова, която с четка нанася върху бялата повърхност на статуята най-напред окосмяването, косата и брадата, после татуира Давид и постепенно го облича, като през фазата на официален костюм стига до черен монохром.".
Резултатът е промяна на значенията, на популярните културни митове, на стереотипите, от една страна, а от друга страна – намеци за конкретното политическо събитие, конкретната художествена стратегия и конкретния художник. Всичко това е олекотено, дозирано и комбинирано така, че пред зрителя се представя едновременно в многослоен прочит и с освобождаване от капаните на черно-бялото виждане за нещата. Гореописаната статуя "Давид черният", ще бъде довършена по време на пърформанса в залите на Музея за съвременно изкуство в София.
С това произведение е тясно свързана и втората работа на художничката – "Геохора", 2012, в която скулптурният подход извиква на преден план противоречието между формата на отделните фигури и тяхната сянка, като по този начин метафорично изразява отношение към телесните стереотипи и общественото положение на мъжете и жените. Пърформативният и скулптурният подход характеризират и третата инсталация – "Торсове"– торсовете на жени от семейството на авторката със записи на техни пърформанси.
Ленка Клодова (1969) завършва Висшето училище за приложни изкуства (Vysoká škola uměleckoprůmyslová) в Прага в ателието на скулптора Курт Гебауер и докторска програма през 2005. В рамките на стипендиантски стажове посещава Училището за изящни изкуства (Escola de las Belas Artes) в Лисабон, Португалия и Стафордширската политехника (Staffordshire Polytechnic) в Обединеното кралство. На преден план в произведенията й е хуморът, едновременно двусмислен и прозорлив по отношение на темите, по които работи през последните 30 години, а и особено актуални в настоящия момент – майчинството, телесността, човешките взаимоотношения, стереотипите или сексуалността. Художничката организира Фестивал на голите форми. Oт 2010 работи като ръководител на Ателието за боди дизайн във Факултета за визуални изкуства при Висшето техническо училище (VUT) в Бърно.
Куратори на изложбата са Вера Борозан и Франтишек Заховал.
Гостът ни е някой, който може да се справи с много "Палави ноти". Певица, композитор, текстописец, дубльор на анимационни герои във филми – тя знае, че изкуството е бягане на дълги разстояния. В "Тийн Тайм" разговаряме с Венелина Миланова , ръководител на вокална група "Палави ноти"! Венелина споделя, че музиката за нея е била детска..
" Свой на чужда земя " e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху приноса му през 90-те години на миналия век към български театрални актьори, дали тласък за допълнително разгръщане на творческия им потенциал. Интервютата предлагат една много интересна и различна от обичайното гледна точка на успешно..
Великият ирландец Оскар Уайлд е драматург, писател и поет , който разчупва естетическите и морални норми във Викторианска Англия. Заради тази дързост умира във Франция, низвергнат и самотен, през 1900 година. Една от най-големите знаменитости на своето време като дете расте в среда, пълна с култура, книги, картини, история и прочути хора. До..
Всеки път когато художничката Дарина Янева стъпи на територията на "Terra Култура", тя подарява на слушателите един нов и специален миг. Янева споделя за преживяванията и състоянията, които са част от новооткритата изложба "Поетика на мимолетното" . С тази експозиция Янева празнува своята 60-годишнина , разкривайки по майсторски..
За големите литературни форуми по света – от Франкфурт до Арабския свят. Тенденциите в художествената и нехудожествената литература и как се отразяват те на пазара у нас? Как се подбират заглавия за превод и издаване у нас? Кои фактори диктуват реалния литературен обмен? Панаирите на книгите през погледа на преводача Паулина Мичева – чуйте от..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от..
Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде..
Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър, а защо не и с Оруел. "Пророческа песен" е петият му роман, за който през 2023 г. получава наградата "Букър"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg