Документалният филм "1200 страници болка" разказва за българския дисидент Стефан Маринов на режисьора Атанас Киряков. Продукцията е създадена на базата на 1200 страници от досието му в Държавна сигурност. Премиерата се състоя в кино Одеон.
Стефан Маринов е роден на 1 февруари 1931 г. в София, в семейство на интелектуалци с леви убеждения, завършили образованието си в Мюнхен. Майка му Галина е сестра на Адриана Будевска, а чести гости са им писатели и артисти – между които са Елин Пелин, Константин Щъркелов и Иван Лазаров. Владее немски, руски, френски, италиански, чешки, сърбохърватски и английски. Капитан е на кораб, признато име във физиката със свои разработки и теории.
През 1966 г. се опитват да го вербуват. Маринов обаче дава гласност над покушението върху себе си, връща офицерските си пагони и в отворено писмо до министъра на отбраната заявява, че отказва да служи на безумци в бъдеща термоядрена война. Обявяват го за психично болен и го затварят за седем месеца в лудница.
Отнемат му и правото на научна работа в БАН, оставят го обаче да работи като преводач. До 1977 г. Стефан Маринов експериментира у дома си в своята "Лаборатория за фундаментални физични проблеми", а през същата година решава да свика научна конференция. Изпраща писма до свои колеги от цял свят. Властите го призоват да отмени форума, в замяна на което ще получи паспорт за чужбина. Маринов се измъква от ситуацията и обявява, че препоръчва на колегите си да не пътуват, предвид тежката и опасна сеизмологична обстановка на Балканите.
На 15 юли 1997 година Стефан Маринов се самоубива, като се хвърля от покрива на библиотеката в Грац. Какво го довежда до този акт? Дали това не е последното му послание? При все че Стефан Маринов продължава да има съмишленици и последователи по цял свят, при все че е отбелязан в енциклопедията "1000 причини да се гордеем, че сме българи", до днес спорадични бяха опитите у нас да бъде разбрана и оценена тази необикновена и колоритна фигура, морски капитан, физик, поет, който пише на седем езика, ярък дисидент в политиката и в науката, бунтар срещу всичко, което оковава човешкия дух.
Заедно с филма беше представена и книгата "Поема за големия затвор" от Стефан Маринов – с илюстрации от Васил Иванов, още един визионер от онази епоха (и близък съсед на Стефан).
Чуйте интервюто на Белослава Димитрова с Миглена Николчина.
Снимка – Филмотечно кино "Одеон“, Издателство Versus
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg