Това е втори сезон за спектакъла на Театър ”Азарян” "Федра/Сияйната". Премиерата премина в най-тежкото ковидно време, но въпреки това има публика. Спектакълът е носител на награда "Икар" 2021 за оригинална музика на Теодосий Спасов и "Аскеер" 2022 за поддържаща мъжка роля на Севар Иванов. Тази вечер (26 октомври) от 18.30 часа в представлението дебютира актьорът Петър Петров.
Ето какво разказа в "Артефир" авторът Петър Пламенов за спектакъла "Федра/Сияйната" по древногръцкия мит за Федра и Тезей:
"Преживяхме всички мъки на Covid репресията. Сега се надяваме на един хубав и добър сезон. Бойка Велкова е един изключителен творчески боец и упорит защитник на театъра, и успя да спечели възможност поне още 2-3 пъти да изиграем този спектакъл. Спектакълът беше отличен – "Аскеер" 2021 за оригинална музика на Теодосий Спасов, който написа удивителен музикален разказ. Едновременно с това имаме награда за поддържаща мъжка роля на Севар Иванов, който се представи по уникален начин в ролята на Агатон.”
Севар Иванов вече е в Америка, защото спечели стипендия, с която ще изучава театрален мениджмънт.
“На негово място - каза още Пламенов - застъпва младият актьор Петър Силви Петров в ролята на Агатон. Това за нас е една своеобразна втора премиера. Нов човек – нов спектакъл... Всичко се преобразува и се надявам и с него да се гордеем.
"Федра" е един интересен и сложен мотив, който е посветен едновременно на греха, но и на светостта. В своята рецепция аз се опитах да преведа едновременно Еврипид, Сенека и Расин и да преразкажа този мит с устата на един човек, който живее в нашето време, да въведа героите в нашето време, да видя дали и ние – като преди 2000 години – сме способни да обичаме искрено. Дали хората продължават да са готови на саможертва заради любовта, или егоизмът е по-голям от самите тях.
Спектакълът е провокативен. Той е спектакъл за любов, спектакъл за близост и за това как всички хора се нуждаят от надежда и от състрадание. Любовта, в последна сметка, е правилният избор. Това е един истински, проникновен и дълбок театър, една изключителна актьорска работа."
Изкуствоведът Петър Пламенов коментира и проблемите на Театър "Азарян" (Зала 2 "Азарян"):
"Просто трябва някой от Министерството на културата да се погрижи за Театър "Азарян". Това междуцарствие, което се получава в нашата политика довежда до едно безхаберие спрямо културните явления, които, колкото и прекрасно да са замислени, когато не са осъществени правилно в структурата си, те загубват свята културна значимост. За мен е изключително скръбно да кажа, че Театър "Азарян" оцелява действително на ръба.
Проф. Азарян беше една много важна културна фигура – не само за театралите. Той беше изключително начетен, много сърдечен към младите хора, интересен като тълкувател на тяхното творчество, човек, който умееше да цени таланта във всеки един аспект. Като театрален режисьор беше насочен към същността на текста и именно на това ни учеше. Азарян казваше, че "отговорност на режисьора е да намери истината на автора и да намери начин тази истина да стигне към сърцето на този, който гледа".
Пламенов е категоричен, че Театър "Азарян" трябва да бъде със статут на театър, а не на театрална зала, за да може да може да продължи своето съществуване, но това зависи само и единствено от Министерството на културата и от нашите ръководители, които не желаят да вземат решенията, за да съществува изобщо култура.
"Българската култура живее на инат и съществува в парадокса на това непрекъснато да бъде тормозена, измъчвана и довеждана до отвъдекзистенциалния ръб, за да я бъде."
Снимки – Театър ”Азарян”
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg