Просветител, изпълнител, жертва, лидер… или кой образ и роля подхождат на учителя днес

Със задължителната уговорка, че всяко обобщение опростява картината, си позволяваме въпроса заради общото впечатление за лутане между отдавна остарели представи и напиращи с главоломна скорост социални, информационни и технически новости. Първото очевидно разминаване е между прокламираните на управленско и нормативно равнище съвременни виждания за ролята на учителите, целите на образованието и начините за постигането им и реалностите на съществуващите учебни програми, единни стандарти за преподаване и оценяване и стил на общуване в системата на средното образование. Еднопосочната комуникация в познатия командно-административен стил не предполага инициативност, свобода и отговорност нито на училищата, нито на учителите. 

Самите учители като че ли не виждат себе си като свободни и ценни личности, готови да излязат или дори да се опълчат срещу канона, ако той не е полезен за техните ученици. Очакването за висок обществен престиж и будителски ореол на учителите е несъвместимо с безпрекословната изпълнителност, граничеща с послушание, което явно се схваща като служба на обществото. Самото общество все още не е дало ясен знак, че образованието и неговите главни герои – учителите – са ценни за него, въпреки повишените инвестиции в заплати и материална среда. Така простият наглед въпрос каква е ролята и функцията на учителя днес няма прост и единствен отговор. А може би и не е необходим. Това, с което обаче няма как да не се съгласим е, че учителят е носител и възпитател на ценности. 

Чуйте какво мислят по темата Васил Лозанов, учител и заместник-директор на Испанската гимназия в София, д-р Веселина Качакова, гл. ас. в Института по философия и социология на БАН и Милена Ленева, основателка на фондация "Темпо“.

Снимка – Радио Видин