Художничката Йона Тукусер представя изложбата "Глад" в Националната художествена галерия - "Квадрат 500". В интердисциплинарен проект Йона работи в стила на метамодернизма, като интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век като исторически контекст и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921–1923, 1932–1933 и 1946–1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата имат възможност да прочетат, обединени под името документален филм "Антропофаг". Освен това посетителите на експозицията имат възможност и да видят архивните кадри от документалния филм на художничката Йона Тукусер:
"Метамодернизмът, това е поглед на различни гледни точки от един и същи начин. Аз разговарях с очевидци, хора, които се оцелели от глада и търсех истината – корена – откъде започва тази голяма трагедия. Първият ми сблъсък с темата беше в час по история, когато бях в 5-и клас, учителят ни по история ни показа една снимка – на канибали по Поволожието. Тази снимка тогава ме научи, че човечеството е способно на зверства, на нещо античовешко.
Като метамодернист, търся различни противоречиви гледни точки, изграждайки картината, събирам пъзела на истината. Във войната човек умира много бързо, докато гладът е бавно умиране. Първо умира самият човек в човека, изстудява се отвътре. Това е много страшно. Самият документален филм е много ценен, бях принудена да го създам заради неприемането на този факт, че е имало чевекоядство.
Едни от най-разтърсващите факти за този период, до които достига Йона, са реалните случаи на човекоядство, които запечатва в документалните интервюта, но предава и с четката си върху платното, като казва, че зад всяка картина стои реален документ. Тукусер използва техниката на напластяването на боята, най-вече това се забелязва в платното "Момче с мъртъв кон". Самите рамки на картините също са символични, те са с бодлива тел от дърво, обковани с пирони. Йона твори различни стилове – например картината "Пешките на трагедията в Украйна", както и "Гарет Джонс" пресъздава като вестникарска статия. В последната серия картини също използвате интересен стил, картините са в рамка на телефонен екран, имайки предвид и препратката, която се прави към днешния контекст, с този триптих Йона отправя послание към това как четем историята днес – през мобилните си телефони.
Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта", казва Йона Тукусер.
Изложбата може да бъде видяна до 27-и ноември в "Квадрат 500".
Чуйте повече от звуковия файл.
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..
Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния "Космонавтите само минават" ...
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg