Системна грешка ли е закриването на болничните училища?

Болничните училища се посещават от деца, които страдат от тежки заболявания, най-често онкологични, а спецификата на лечението им изисква честа хоспитализация. За голяма част от тях единственият шанс за обучение е посещението на учителите от болничното училище при тях във време, съобразено с лечебните  им процедури. 

В "Нашият ден“  Златина Стайкова, педагог, председател на Сдружение "Образование и здраве" и Теодора Арменкова, педагог и дългогодишен болничен учител, част от Сдружение "Златна панделка", припомнят, че според разпоредбите на Закона за предучилищното и училищното образование, считано от 1 януари 2017 г., четирите действащи болнични училища в България са закрити.

"Ние осигуряваме обучението на деца от 4 до 18 години, пациенти на болницата. Като освен образователните дейности, които извършваме,  предлагаме и разни занимателни игри, празнуваме всички празници", посочва Златина Стайкова.

Както всяка една неправителствена организация  в България, и Сдружение "Образование и здраве" са принудени да търсят самостоятелно начини за финансово обезпечаване на дейността си. Разчитат главно на дарения от фирми, но и на физически лица. Традиционно организират Коледен базар с предмети, изработени от деца, които са с различни заболявания и са настанени в болница.

"Ние сме много малък екип. Имаме учител по български език, история, начален учител и учител по физика и математика. Иска ни се да осигурим учители по всички предмети, но сме финансово ограничени", допълва Златина Стойкова.

Според нея родителите продължават индивидуално да търсят пътя как да се справят, за да могат децата да продължат да се учат. При една тежка диагноза е особено трудно, защото образованието остава на заден план.

Между 600-800 деца годишно преминават през детската клиника в УМБАЛ "Свети Георги". Благодарение на усилията на сдружение ‘‘Образование и здраве“ и ръководството на болницата има изградена специална класна стая. Но малките пациенти имат нужда от учебници и помощни материали.

С болка Златина Стойкова споделя за нуждата от болнични училища тук и за начина, по който този проблем е решен в останалите европейски страни.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

"Имаше определени текстове в закона и в подзаконовите нормативни актове, в които се очакваше родителите, заедно с регионалните управления по образование, да търсят възможности да обучават децата, когато се налага да бъдат хоспитализирани. Това беше една процедура, която не можа да се случи. След закриването на тези институции започнахме тук в София и колегите от болничното училище в Пловдив решихме, че ще продължим да учим децата, независимо че училище не съществува", казва Теодора Арменкова.

Соvid-19 пандемията отвори една врата за развитие на дистанционното обучение. Но независимо от този факт в момента няма легитимна институция, която да дава възможност на децата да се обучават, без да пропускат учебната година и да имат възможност за външно оценяване.

"Работата на болничното училище, освен да не изпускат академичен материал, е да създадат у децата усещане, че въпреки това, което им се случва, те отново ще се върнат в училище и ще бъдат със своите съученици и това изпитание ще мине", посочва преподавателят.

"След закриването на болничните училища ресурсът от подготвени хора се разпиля. Преди това да се случи, трябваше да има създадена структура с ясен план на работа. Отвъд училищната работа да осигуряваме и социализацията на децата, така че те хем да са в защитена среда, хем да продължават да бъдат деца", казва Теодора Арменкова.

Според закона родители са тези, които носят отговорност, когато детето се разболее, да се свържат със съответните регионални управления по образованието и да поискат детето им да получи образование – по един или друг начин. Дали да изберат индивидуална форма на обучение, дали да минат на самостоятелна форма на обучение. Но обикновено родителите в този тежък момент нямат време да се занимават с този проблем, а са съсредоточени в спасяването на живота на своето дете.

"Полезно е, когато в болницата има учител. Той е там от момента на диагностицирането на детето и може да го поведе по пътя за това, какви възможности има детето им да продължи училище. Така че, когато оздравее, да бъде отново част класа, в което е учило“, твърди Арменкова.

Повече за проблемите на болничните педагози, можете да чуете от Теодора Арменкова.