Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо век по-късно отново не ни се ходи в Народния театър?

Снимка: Ани Петрова

Всеки, който е имал шанса да поеме дъх в този живот и да се опита да му оспори правото да ни учи – къде чрез символика, къде чрез абсурд, навярно вече е разбрал, че всичко в същия този живот се случва за втори път. Та понякога и за много повече. Историята – личната, но и всеобщата – го доказва. Сега, когато мислим за Народния театър, опитваме се да проумеем случващото се зад стените му, да разсъждаваме въпрос на политика ли е, или на етика, че защо не и на естетика, историята пак същото ни показва.

Връщаме се в 20-те години на XX век и отново се блъскаме във въпросите, които и днес ни вълнуват. "Защо не ми се ходи в Народния театър?", пита Елин Пелин във вестник "Развигор", а Иван Вазов му отговаря "Всичко лошо, всичко грозно, всичко сбъркано там! Вярно ли е това?". Две от най-големите имена в българската литература разсъждават над нуждата от символизъм и силата на творческия дух. За "старото, родено при други условия", но и за "вечно младия гений на изкуството", който върви напред. А в основата на този и много други разговори е пак Народният театър, който изглежда не за първи път се оказва в центъра на публичния дебат.

Какво научихме обаче от това? Кои процеси са дърпали и продължават да влекат към гибел българския театър? И може би много по-важният въпрос е ЗАЩО. С днешна дата навярно трябва да мислим, че проблемът е политически, но тя, етиката, не би ли трябвало да е на първо място? Не е ли именно тя тази, която влияе и на естетиката? За какво се спори днес и какво се ражда от дебата, ако въобще има такъв? Със сигурност не е истината, защото тя се скрила някъде и не вярва на очите си. Театърът отново не е на сцената, а играе извън нейните рамки.

За всичко това стана дума в ефира на програма "Христо Ботев" – не за друго, а защото се опитахме да разберем "Какво се случва" днес в театъра, когато всичко се случва за пореден път.

Според театралния режисьор Лилия Абаджиева българският театър е стигнал до разпад както на етическо, така и на естетическо ниво. Формата на финансиране, приложена от дванайсет години насам – т.нар. делегиран бюджет, е унищожила природата на театралното, а последните събития, свързани с Народния театър, са резултат от много дълбоки процеси, които говорят за належаща промяна.

"Необходимо е да бъдат въведени някакви регулаторни правила, да се коституират нови правила и по никакъв начин да не се превръща един държавен културен институт, какъвто е всеки български театър, в самодържавие и еднолично управление на една-единствена личност, която понякога е способна да разруши достиженията на поколения преди нас, които са вграждали етиката си, морала си и моженето си, артистизма си в историята на българския театър", каза тя в "Какво се случва".

Мария Касимова-Моасе, журналист и разказвач, който има история с театъра, е на мнение, че сме чувствителни към нашите национални институции и в този случай е логично да следват "оставки" и на зрителите.

"И без това тези институции не са кой знае колко много, и без това във всичко друго не намираме опора на нашия собствен, личен, човешки патриотизъм към страната, която обитаваме и която обичаме. И когато видиш, че пред очите ти се случват едни неща, които имат свои опашки и тези опашки не водят до нищо добро, на теб ти е обидно, че това става така и че такива места като националния ни театър всъщност стават арена на едни тихи политически назначения. Дори да не е така, то така изглежда и така би функционирало, защото хората не са глупави. Така че някак ми се струва съвсем логично да има едно такова отношение и към театъра – това назначение да се отрази реално и на зрителския интерес."

Това, което истински радва Мария Касимова в този конфликт обаче, е силната реакция на хората, които са част от екипа на Народния театър, на всички онези, които "през годините не клекнаха, не се предадоха, не се примириха и не влязоха в статуквото", на граждански активните хора, които работят на полето на културата, защото точно тази демонстрирана непримиримост всъщност задава посоката, към която трябва да вървим.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Тошев

Георги Тошев посвети книга на Лили Иванова

Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..

публикувано на 24.12.24 в 16:12

Коледа и Ханука – тази година ще празнуваме в един ден

Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..

публикувано на 24.12.24 в 15:28

Националната галерия показва графични листа от Пабло Пикасо

Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика. Началото е с 21 графични листа от Пабло Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Серията "Подвижни пясъци"..

публикувано на 24.12.24 в 13:25
Елена Петрова

Женският поглед към киното – актрисата Елена Петрова за киното като убежище

Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява. Често обаче..

публикувано на 24.12.24 в 12:50
Las Posadas

Околосветско пътешествие през традициите на Рождество и Коледа

Посрещането на Бъдни вечер и Рождество по света крие голямо разнообразие от традиции и странности, които отразяват културата и наследството на всяка страна. В предаването "Нашият ден" обикаляме земното кълбо с някои любопитни и малко познати обичаи от различни краища на света: Латинска Америка Венецуела: Пътуване до църквата с..

публикувано на 24.12.24 в 11:05