Фотографските образи, чрез които общуваме днес

В журналистиката е важно да задаваш точните въпроси. Най-добрите, които можеш. Да изясняваш кой, къде, какво, как и защо. Да слушаш. Да не спираш да слушаш. Пък хората – читатели, слушатели, зрители – сами ще достигнат до заключенията. Ти си там единствено за да им помогнеш, да сведеш информацията, която им е нужна. Нищо повече и със сигурност нищо по-малко от това.

Има обаче едни образи, които само конкретен източник може да ти изгради. Да ти говори чрез тях, да ти въздейства и да ти припомня онова, което дори може да искаш да забравиш. Фотографията създава образите, чрез които общуваме днес, в някои случаи дори без помощта на езика. Тя запечатва присъствието, но разказва и за онова, което отсъства понякога. Фотографията улавя мига, но важното винаги е било кой миг точно, какво казва той за паметта ни и как и какво във въображението ни събужда.

Как общуваме чрез фотографията и остава ли нещо недоизказано? Как интерпретира тя видяното и какви образи ни представя? Валидни ли са те за миналото ни, или всъщност все за настоящето ни разказват? Колко голяма може да бъде провокацията и от кого зависи тя всъщност?

Антоан Божинов, фотограф, главен асистент в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ и основател на фондация "Фодар", е на мнение, че фотографията може да бъде както монологична, така и диалогична. Може да бъде и много широк разговор, в който преди всичко човек търси резонанс с нещо, което така или иначе живее вътре в него.

В новата си книга "Фотографският образ в комуникационен контекст" Божинов изследва по какъв начин фотографията се настанява в общественото пространство. Той тръгва от нейните начала, но не толкова за да разбере каква е природата ѝ, колкото какво я е накарало да стигне до мястото, където се намира днес. Авторът се вълнува от начините, по които общуваме чрез образите във фотографията и как те се възприемат.

Като едно от основните средства за комуникация в съвременността, фотографията е език, който предполага познания по отношение на граматиката, синтаксиса и реториката. Фотографът може да говори чрез кадъра си и да изрази себе си и бунта на времето, в което живее, само когато опознае рамките на фотографския език, а след това се научи и да излиза от тях.

Книгата на Антоан Божинов преминава през историята на фотографията, за да разкрие нейните превъплъщения в съвременността, обговаря социализирането на фотографския образ в обществения контекст, за да сведе информацията, която читателят да превърне в лични въпроси. Голите снимки на социализма също намират място между страниците ѝ, а провокацията е всичко, от което имаме нужда във фотографските образи, чрез които общуваме днес.

Повече за това чуйте в звуковия файл.