В поредния си концерт от сезон 2022-23 музикантите от Симфоничния оркестър на Българското национално радио отново ще предложат на софийската музика вълнуващо преживяване. Едно от емблематичните произведения на Густав Малер, неговата грандиозна Пета симфония, ще прозвучи под палката на Константин Илиевски – диригент, с когото радиосимфониците винаги работят с удоволствие и вдъхновение. Това е третата среща на Илиевски с оркестъра – първата беше през 2017-а година, когато той също дирижира симфония на Малер (Четвъртата), както и творби на Брукнер и Рихард Щраус; последва един стилен "френски" концерт 2018-а с творби на Франсис Пуленк и Камий Сен-Санс, на който бе изпълнено посмъртно и произведението "Нюанси" на бащата на диригента – композитора Кирил Илиевски.
Петата симфония на Густав Малер заема особено, централно място в неговото творчество. Писана в периода 1901-1902, главно по време на летните ваканции, които композиторът прекарва във вилата си в Майерних, тя завършва първия цикъл от симфониите на Малер, в който са включени три творби с вплетени в тях човешки гласове (Втора, Трета и Четвърта симфонии) и започва поредица от три инструментални, които довеждат до грандиозната "Осма симфония" за 1000 изпълнители: "Veni creator spiritus!” ("Ела творчески дух!"), изградена върху финала на Втората част на Гьотевия "Фауст". По думите на големия диригент Бруно Валтер, близък приятел на Малер и негов основен пропагандатор на творчеството му, Петата симфония е "Една творба на силата, на здравото самочувствие, обърната с лице към живота, оптимистична в основното си настроение: един завладяващ траурен марш, с последваща, силно раздвижена втора част, едно скерцо с най-голям размах, едно прословуто Adagietto за щрайх и арфа и една рондо-фуга. От никакъв разговор с Малер не е известно и от никоя нота не се чете ясно дали композицията на Пета симфония е повлияна от извън музикални мисли или чувства. Това е музика страстна, буйна, патетична, всеобемаща, тържествена, нежна, пълна с всички трепети на човешката душа, но все пак само музика, и дори от най-далеч не се прокрадва вмешателството на метафизична проблематика в чисто музикалното развитие. Затова пък толкова по-старателно музикантът се е стремил да покаже симфоничната си дарба, да създаде нов, по-висок тип музика".
Симфонията трае час и 15 минути и нейната цикличност има една особена структура, която се движи между три и пет части. Първата и втората част се изпълняват непосредствено една след друга; третата Scherzo стои самостоятелно в центъра, а четвъртата и петата отново следват непосредствено една след друга. Най-известни и открояващи от произведението са встъпителното соло на тромпета и изключително популярното Адажието, което много често се изпълнява и като самостоятелен репертоарен номер от редица оркестри.
Константин Илиевски произхожда от семейството на известни музиканти. Започва да учи пиано на 5 години при проф. Милена Куртева в София, на 13 години продължава обучението си при проф. Петер Черман в Братислава, Словакия. Печели няколко международни конкурси за пиано и участва в майсторски класове при известни пианисти като проф. Еужен Инджич, проф. Петер Топерцер, проф. Мариан Лапшански, проф. Ли Кум Син и др. По време на следването си в Братислава работи съвместно с оркестъра и хора на Братиславската консерватория и завършва с пълно отличие ("summa cum laude") оркестрово и хорово дирижиране при проф. Зденек Билек и проф. Душан Бил. Продължава обучението си в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Учи композиция при проф. Детлев Мюлер-Сименс и оркестрово дирижиране при проф. Урош Лайовиц. Участвал е и в престижни диригентски майсторски класове във Виена с известни диригенти и оркестри като Бертранд дьо Били с Веберн Симфониета – Виена, проф. Ралф Вайкерт с оркестър Про Арте – Виена, Даниел Хардинг с Виенски камерен оркестър.
Като гост-диригент е работил с много чужди и български оркестри: ORF-RSO Виена, Камерния оркестър на Виенските симфоници, Словашката национална филхармония и Симфоничния оркестър на Словашкото радио, Вроцлавската филхармония, Националната опера и Радиотелевизионния оркестър RTSH на Албания, Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Оркестъра на радио "Класик ФМ", Словашкия камерен оркестър, Симфоничния оркестър "Окцентрик" и Симфоничния оркестър "Л. Ван Бетовен" (Виена – Австрия), Младежкия симфоничен оркестър на Флорида – САЩ и др.
Константин Илиевски активно концертира като пианист с различни европейски оркестри, изнася солови и камерни концерти. Той е и композитор. Негови клавирни, камерни, симфонични творби и концерти са изпълнявани в България, Словакия, Австрия, Русия, Унгария, Германия, Холандия, Чехия, Ирландия, Полша, Италия, Албания и САЩ. Има записи за най-големите радио и телевизионни компании в България, Австрия и Словакия. Едва на 17 години основава Sinfonietta dell’Arte в Братислава, чийто генерален музикален директор, главен диригент и художествен ръководител е и досега. От 2014 в продължение на 6 години Константин Илиевски е главен художествен ръководител на Камерен оркестър "Дианополис" - Ямбол, а от 2015 – директор на музикалните празници "Златната Диана" в Ямбол и преподавател в Братиславската консерватория. През 2016 става диригент и на Симфоничния оркестър в Сливен.
През 2018 получава "Кристална лира" в категорията "диригент" от СБМТД. В началото на 2019 Константин Илиевски е диригент на исторически първото концертно турне на Софийска филхармония в Китай. Участвал е в множество международни фестивали и е работил с реномирани солисти от световна класа.
Освен изпълнителска и диригентска кариера, маестрото има и педагогическа дейност – работи като преподавател по дирижиране, композиция и пиано в Словашката консерватория, а от тази есен води клас по композиция и във Виенския университет за музика и сценични изкуства.
В звуковия файл можете да чуете какво сподели за "Метроном" Константин Илиевски часове преди изпълнението на Малеровата Пета симфония.
Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев"
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg