Преди дни лекарската мрежа “Въздух за здраве“ изпрати писма, написани с мастило, направени от мръсен въздух на политици и обществени фигури. Писмата съдържат три капки фини прахови частици или 45 милиграма. Това е количеството мръсен въздух, който влиза в нашите дробове за пет месеца.
Кои са основните замърсители на въздуха в столицата и страната и до какви здравословни проблеми водят те? Авторите на писмото са изчислили, че върху белите дробове на човек, живеещ в София до 18-годишна възраст, могат да се татуират първите шест глави от “Война и мир“. “Ти дишаш това писмо“ е посланието, отправено към адресатите.
“Това е една идея, която се стремим да реализираме все по-добре в национален мащаб, лекарите да станат посланици на тази тема. Въздушното замърсяване си съществува, голяма част от хората не го виждат пряко, но същевременно и лекарите не осъзнават, че една четвърт от всички хронични заболявания са инфаркти, инсулти и хронично обструктивна белодробна болест. 25% от тези заболявания се дължат на въздушното замърсяване. Това е огромен обществено-здравен проблем, за който трябва да говорим и от медицинска гледна точка“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Александър Симидчиев, основател на сдружение "Въздух за здраве" и допълва:
“Когато хора живеят в замърсена околна среда с високи нива на въздушно замърсяване, смъртността от тези заболявания се качва с 25%. Няма орган или система в човешкото тяло, която да не се повлиява от въздушното замърсяване.
Той посочва също, че сме на второ или трето място в Европа по тютюнопушене сред млади момичета до 14-годишна възраст. Залагаме си бомба за след 10-15 години. Всички тези фактори не са изолирани едни от други.“
“Общественото здраве не е изолиран остров. Високата смъртност се дължи на много фактори, които са предотвратими, но когато се добави и висока степен на въздушно замърсяване се получава една перфектна буря. Това се случва постоянно и сякаш не го виждаме“, посочва още той в интервю на БНР.
“Настоящата ситуация със замърсеността на въздуха донякъде е резултат и на законодателство, но и на практика на местните власти, които са основни отговорници за изпълнение на политиките за качество на въздуха. Когато в дадена община, както са повечето общини в България, се отчита замърсяване на въздуха над пределно допустимите норми, общините изготвят програми за качество на въздуха, които казват кои са основните източници и кои са основните мерки, които трябва да бъдат предприети“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ивайло Хлебаров от екип "Въздух" на сдружение "За земята“:
“Основният проблем с тези програми е, че те се правят за пет години и след като не се постигната резултатите се правят за още пет. В София вече има четвърта програма, т.е. тези програми не водят до резултат. В тях обикновено са записани стотици мерки, въпреки че няма нужда от стотици мерки, а има нужда от конкретни мерки върху съответния източник с ясен индикатор за успех“.
Какво прави Столична община?
“Подмяната на печките започна миналата година. За една година успяхме да подменим печките на 5000 домакинства. Считам, че това е доста голям успех. На територията на Столична община, по данни от 2011 г., има 55 000 домакинства, които се отопляват на дърва и въглища. Два пъти поискахме данните от НСИ от новото преброяване, но все още се обработват и не са ни предоставени. Целта е да се подменят, съгласно нашата програма, която сме приели през 2021 г., печките на всички домакинства. Подмяната може да стане и от гражданите със собствени средства. За тези, които нямат възможност, предоставяме безвъзмездна подмяна на старите уреди за отопление – с климатици, с устройства на пелети или на газ“, казва в ефира на “Нашият ден“ Теодора Полимерова, директор на дирекция "Климат, енергия и въздух" в СО.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg