Реплика на римски кораб плава по Дунав (видео)

“Плаването има много слоеве, първо е културният. В нашия екипаж бяхме хора от осем държави. Ние можехме да реконструираме и взаимоотношенията в един екипаж, който е случайно събран. Всички бяхме непознати и трябваше да свикваме един с друг“, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. Стоян Проданов, ръководител на катедра в Стопанска академия "Димитър А. Ценов" и допълва:

Много силен е и историческият аспект. Този заряд на проекта слагаше ударение върху нещо, което е сякаш добре забравена или скрита тайна, че Дунавският лимес е част от световното културно-историческо наследство, а ние сме част от този лимес. Проектът трябва да доведе до това да бъде по-известен, по-популярен и повече хора да знаят за него и за уникалното му място в съвременната цивилизация.

Римската империя със своето уникално място в съвременната цивилизация разчита твърде много на Дунавския лимес, което понякога е непревзимаема граница, а понякога пропусклива, за да пропусне дадени народи. От този миг се ражда съвременната европейска цивилизация.

Друг аспект е стопанският и икономическият. Това да видим къде се намираме днес и как живеят хората по горното и по долното течение на Дунав. Контрастите са уникални, не по-малки от тези в Индия и в Африка. Всичко това навежда на много размишления, някои от тях са по-приятни, но други са не твърде приятни, особено по отношение на икономическото и демографското развитие в долния участък на Дунав“.

“Изпитанието беше доста сериозно, средно на ден имаше по седем-осем часа гребане. Един ден бяхме 15 часа в кораба. Това наистина изисква първо, физически усилия, второ, усилия на волята, това е като маратонското бягане. Трябва да правиш дълго време едно и също нещо“, разказва още проф. Проданов и акцентира:

Дунавският регион е една забравена част на България. Спомням си разговорът с един от моряците, който каза, аз пътувам по Дунав и навсякъде Европа гледа към Дунав, а ние тук сме я загърбили“.

Можем ли да подобрим стандарта на живот и чрез културно-историческо наследство?

“Хората в Дунавска България живеят все по-зле - икономически, стопански дори и културно. Опитахме се да вдъхнем надежда в няколко местни общности. Няма да забравя момента, в който всички очакваха корабът да мине оттам“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Гавраил Гавраилов, участник в проекта „Градски бранд Дунав+: Изграждане на регионална и местна устойчивост чрез валоризация на културното наследство по река Дунав“ и допълва:

Модерните технологии създават изключителни възможности този прекрасен район на България да се възроди, защото освен европейската цивилизация, оттам в началото на ХХ в. по нашите земи идва модерната европейска цивилизация отново и ние не трябва да игнорираме този факт. Покрай Дунав има прекрасни хора, там все още предприемачеството е живо. Има и не малко дарители, които имат отношение към образованието. Тези ресурси са изключително важни за нашето българско съвременно общество и се надявам се да ги капитализираме с общи усилия“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.