“Плаването има много слоеве, първо е културният. В нашия екипаж бяхме хора от осем държави. Ние можехме да реконструираме и взаимоотношенията в един екипаж, който е случайно събран. Всички бяхме непознати и трябваше да свикваме един с друг“, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. Стоян Проданов, ръководител на катедра в Стопанска академия "Димитър А. Ценов" и допълва:
Много силен е и историческият аспект. Този заряд на проекта слагаше ударение върху нещо, което е сякаш добре забравена или скрита тайна, че Дунавският лимес е част от световното културно-историческо наследство, а ние сме част от този лимес. Проектът трябва да доведе до това да бъде по-известен, по-популярен и повече хора да знаят за него и за уникалното му място в съвременната цивилизация.
Римската империя със своето уникално място в съвременната цивилизация разчита твърде много на Дунавския лимес, което понякога е непревзимаема граница, а понякога пропусклива, за да пропусне дадени народи. От този миг се ражда съвременната европейска цивилизация.
Друг аспект е стопанският и икономическият. Това да видим къде се намираме днес и как живеят хората по горното и по долното течение на Дунав. Контрастите са уникални, не по-малки от тези в Индия и в Африка. Всичко това навежда на много размишления, някои от тях са по-приятни, но други са не твърде приятни, особено по отношение на икономическото и демографското развитие в долния участък на Дунав“.
“Изпитанието беше доста сериозно, средно на ден имаше по седем-осем часа гребане. Един ден бяхме 15 часа в кораба. Това наистина изисква първо, физически усилия, второ, усилия на волята, това е като маратонското бягане. Трябва да правиш дълго време едно и също нещо“, разказва още проф. Проданов и акцентира:
Дунавският регион е една забравена част на България. Спомням си разговорът с един от моряците, който каза, аз пътувам по Дунав и навсякъде Европа гледа към Дунав, а ние тук сме я загърбили“.
Можем ли да подобрим стандарта на живот и чрез културно-историческо наследство?
“Хората в Дунавска България живеят все по-зле - икономически, стопански дори и културно. Опитахме се да вдъхнем надежда в няколко местни общности. Няма да забравя момента, в който всички очакваха корабът да мине оттам“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Гавраил Гавраилов, участник в проекта „Градски бранд Дунав+: Изграждане на регионална и местна устойчивост чрез валоризация на културното наследство по река Дунав“ и допълва:
Модерните технологии създават изключителни възможности този прекрасен район на България да се възроди, защото освен европейската цивилизация, оттам в началото на ХХ в. по нашите земи идва модерната европейска цивилизация отново и ние не трябва да игнорираме този факт. Покрай Дунав има прекрасни хора, там все още предприемачеството е живо. Има и не малко дарители, които имат отношение към образованието. Тези ресурси са изключително важни за нашето българско съвременно общество и се надявам се да ги капитализираме с общи усилия“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
„Жив Дунавски Лимес“ е проект, финансиран с европейски средства, по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 г. Той се фокусира върху свързването, съживяването, изследването, запазването и открояването на римския Дунавски лимес като транснационално културно наследство от огромно значение, с цел създаването на солидна основа за превръщането му в бъдещ Европейски културен маршрут.
„Жив Дунавски Лимес“ е популярното съкращение на проекта с пълно наименование: Валоризация на културното наследство и подсилване на устойчивия туризъм чрез съживяване на общото наследство на Дунавския лимес като основа за културен маршрут.
Основната цел на проекта е свързването на Дунавския регион посредством общото му римско наследство. Проектът се стреми да подпомогне запазването му чрез създаването на осъзнатост за стойността на общото наследство, като същевременно се зачитат местните различия и особености, и се изгражда чувствителност, че римският Дунавски лимес е бил не само гранична укрепителна мрежа, но и обширна търговска зона с условия за висока мобилност.
Радослав Бимбалов, писател, общественик и предприемач, направи равносметка за изминалата 2024 година в ефира на предаването "Нашият ден". Той разгледа глобалните и националните процеси през годината, споделяйки своите наблюдения и размисли за обществото, политиката и културата. Говорейки за романа си "Ти, подобие мое", Бимбалов сподели:..
Поглеждаме към новата 2025-а година с календара "Слънчеви лица. Едно послание за добрина" и Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун – България”. "Щом четете тези редове, значи календарът ни с душа вече ви е повикал. Сърцето ви е чуло неговия зов и посланието ни за добрина е готово да разпръсква светлина", пише Маринова на сайта..
Тази година се отбелязва 90-годишният юбилей от обявяването на Витоша за първия природен парк в България и на Балканите. По този повод Регионалният исторически музей – София откри специална изложба, посветена на Витоша, която може да бъде разгледана до края на януари 2025 г. в зала "Инфо център". Изложбата включва архивни фотографии, документиращи..
Балканите в края на 2024 година продължават да стоят на кръстопът. Въпросът за бъдещето на региона остава неясен, като мнозина се питат дали ще успеят да преодолеят тези вътрешни и външни напрежения. В Сърбия продължава серията от студентски протести, които са насочени както срещу властите, така и срещу управлението на президента..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази книга е идеалното допълнение към коледно-новогодишните празници – история, която комбинира хумор, дълбоки чувства и изненадващи обрати. Гюдрюн Скретинг открива таланта си за забавно и увлекателно..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg