Кюстендилското село Соволяно се намира в северозападната част на Кюстендилската котловина, в долината на река Бистрица, на 6 км северно от общинския си център, по пътя за Босилеград в Сърбия.
Селото се състои от център и 4 махали: Кошарите, Марена, Любикова и Спротива. Според данни от последното преброяване в Соволяно живеят 645 човека.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останки от антично селище и късносредновековна крепост в землището на селото свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. В стар запис от 1448 г. се споменава с името Севален. В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано под името Соволяни и Соволяна към кааза Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Соволяно.
През 1834 г. е построена църквата "Свети Теодор Тирон", която е втората построена църква в района, след църквата "Успение Богородично" в гр. Кюстендил през 1816 г.
През 1858 г. в частна къща е открито училище от местния свещеник Васил Димитров. Основано е читалище "Светлина" (1871), което е пак второ в района след това в Кюстендил. През 1874 до църквата "Свети Теодор Тирон" будните соволчани построили едноетажно паянтово училище с четири стаи, а заплатата на учителя се плащала от църковното настоятелство.
През 1938 г. в село Соволяно има 3 воденици, 1 дъскорезница, 3 тепавици, 2 магазина, 2 кръчми, читалище с 2145 тома книги, кариера за камъни, 2 църкви, училище, участъков лекар, общинска аптека. След 1940 г. е разширена главната улица, направени са 2 моста на река Бистрица. Селото е водоснабдено 1936 г. и електрифицирано през 1942. След Втората Световна война, през 1948 г. се открива лятна детска градина за предучилищна възраст с 35 деца. През 1953 г. е построена нова читалищна сграда. Разкриват се пощенска станция и здравна служба.
Какво се случва със селото и неговите жители в наши дни – в звуковия файл.
Продължаваме с рубриката ни, в която разговаряме с журналисти в изгнание, бягащи от репресивните режими в страните си. Този път турският журналист Джевхери Гювен , който живее в Германия под полицейска охрана заради заплахи за живота му, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да живееш в страх, кой иска думите му да замлъкнат и..
Тази седмица се навършиха две години от залавянето и изпращането на Алексей Навални в руски затвор. На какво е символ Навални за свободно мислещите руснаци, какво се случва в руското общество – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова, руска журналистка, избягала в България от режима на Владимир Путин. Казусът – убежище..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Захари Генов отговаря в ефир на слушателски въпроси. Мария Петкова поставя няколко въпроса към предаването: Във Варненския районен съд има заповедно производство срещу нея. Първият въпрос е "Как се изчислява мораторната лихва за забава по гражданските дела? Може ли адвокатът да..
Защо в България има най-много жени във винения сектор и защо истината е във виното, в "Нашият ден" разказва Еми Маринова, винопроизводител от дунавския бряг и експерт по виното четвърта степен . Тя гради кариера в енергийния сектор в Белгия, но решава да се върне в България, за да превърне виното и винопроизводството в начин на живот. В края на..
Ковачевица е едно от най-живописните села , скрило се между склоновете на Родопи планина . Виктория Арнаудова купува къща в селото през 1973 г . Тогава тя е на 23 години. Заедно с мъжа си избират къща, която съчетава удобства за децата, но пази полъха на отминали епохи. Селото събира низ от красиви каменни къщи, надвесени над калдъръмени..
300 преводачи на художествена литература у нас излязоха с отворено писмо, с което призовават да бъде вдигната най-ниската ставка за превод. С писмото те..
На 8 януари се навършиха 85 години от рождението на знаменития руски певец. Наричаха го "басът с планетарно звучене". Десетилетия наред световният печат..
Изтъкани от добри намерения родителите често дават на малките деца екрани, за да могат да ги нахранят, за да учат песнички, чужд език или просто за да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg