Между политическите граници, общите традиции и невидимата нишка на фолклора, която обединява балканските народи, в "Нашият ден“ коментира д-р Ивайло Марков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
"Част съм от Института от 2008 г., когато станах докторант там и когато започнах да работя по темата за трудовите миграции на албанците от днешна Северна Македония към различни части на света, включително към източните части на Балканите. Акцентът на моето изследване беше върху съвременния период от Втората световна война насам“, посочва той.
Етнологията на миграциите става едно от основните полета на научните занимания на д-р Марков. През годините се оформя и още едно важно поле – изследванията на природното и културното наследство в контекста на местното развитие. Важен акцент са изследваните в контекста на социалните и културните всекидневни практики и връзките, които индивиди и групи поддържат и развиват, както и тяхното отражение върху местата, изпращащи мигрантите, споделя етнологът:"Не само у нас имаме такива процеси като изселването на българските турци, което се случва на няколко вълни през XX век. Но и в съседните на нас държави имаме подобни процеси, когато под политически натиск са се случвали подобни изселвания на различи групи население“, припомня експертът.
Етнологът е работил и продължава да работи сред различни етнически, религиозни, културни и социални групи (част от които разпръснати през държавните граници) в няколко страни на Балканите – Албания, България, Косово, Словения, Сърбия и Северна Македония.
За всеки човек, който е пътувал из Балканите, става ясно, че ние имаме много сходства в манталитета си, във всекидневието си. Сходства, които се дължат на исторически наслагвания. Все още има спор, коя е родината на киселото мляко – България, Гърция или Турция. Подобни млечно-кисели храни има в различни части на света, допълва етнологът.
"На Балканите се опитваме всичко да придърпаме, за да кажем "това е наше". Подобен процес се наблюдава още в края на XIX век по отношение на родово-семейния празник – в България се нарича "Служба“, в Сърбия "Слава“. Сръбските изследователи твърдят, че изконно там, където той се празнува, там са сръбски територии. От своя страна български автори отговарят на тези искания и показват, че подобни празници има и в България, дори в Албания“, казва д-р Ивайло Марков.
В балканската традиция, дори в рамките на едно семейство, е обичайно единият брат да заема просръбска позиция, другият – пробългарска, третият – промакедонска.
"Не мисля, че признаването на малцинство в Македония или някъде другаде задължително ще доведе до някакви конфликти. Но това не бива да се изключва, когато бъде политизирано“, твърди експертът.
Според д-р Ивайло Марков трябва да се търсят повече възможности за междукултурен обмен, трансграничен. Хубаво би било, ако всички тръгнем по европейския път на развитие и тези граници нямат това значение, което имат в момента – да разделят. А да придобият значението на мост за свързване на населенията от двете страни.
Целия разговор с д-р Ивайло Марков можете да чуете в звуковия файл.
Тъмна и мъчителна нощ бе настанала над цялата земя. В мрака на езичеството и на греха проблясва Божията светлина, след въплъщението на Сина Божи. Изпълва се времето и чрез раждането, живота и делата на Обещания Месия, както се казва в евангелското четиво от неделята след Богоявление "народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония,..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен интернет. С нея разговаряме за това какво търсят децата в интернет пространството и дали са готови да поемат "тежестта" на публичните си профили. Правят ли разлика между техническа грамотност и медийно..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов , журналист от "Свободна Европа". "Словосъчетанието "Съдебна реформа", най-общо казано, води след себе си българската правосъдна система да може да осигурява справедливост, което пък от своя страна да..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около 80 кокошки и петли, няколко кошера с пчели и няколко кучета. Освен това, в двора си баба Сийка e засадила овошки, сади и отглежда зеленчуци, а за зимния сезон си има и парник. Докато пасе стадото си..
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект,..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
