Балканските войни и следата, която оставят в историята на България, са фокус на "Образованието влиза в час".
Как се преподава този период от историята в системата на средното образование и какво знаят учениците? Дали българите от преди сто години са тежали повече на мястото си? Какви са примерите, които даваме на подрастващите чрез уроците по история днес?
В дискусията в "Нашият ден" участват дванадесетокласниците в образователен профил "История" Кирил Колев, Калоян Пенов и Александър Златанов и тяхната преподавателка в столичното 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски" Мария Николова.
"При темите, свързани с българските войни след Освобождението от османско владичество, винаги има един шаблон, който е изискуем за преподаването на такъв тип уроци. Причините, последиците, техниките на работа, задължителното изискване – работа с историческа карта... Могат да се разработят дидактични задачи, свързани с линия на времето, т.е. хронологично подреждане на факти от хода на войните или таблици за систематизиране на знанието. За мен винаги е важно да се разгледат войните в исторически контекст. Всяка една от нашите войни е свързана с т.нар. "Български национален въпрос" и там е акцентът.
За мен е много важно учениците да разберат, че Балканските войни са едно естествено продължение на освободителните борби на българите още от началото на Османското завоевание. Разбира се, от 18-и век, когато в Европа се заражда и развива, в следствие на индустриализацията, модерният национализъм, този проблем навлиза вече на едно по-друго равнище. В нашите земи родоначалник на модерния национализъм е Отец Паисий.
След Руско-турската освободителна война със Сан-Стефанския мирен договор от 3 март този национален идеал, който нашите възрожденци ни оставят, е политически реализиран с помощта на Русия. Оставям настрана конюнктурните политически интереси на Великите сили. Но те са в основата на последвалото разпокъсване на българската територия с Берлинския договор.
И това разпокъсване на българската национална територия (историко-географското землище) води до зараждането на Българския национален въпрос. Основен акцент това е да се създаде държава България, която да включи своите национални граници. На второ място, да се възстанови справедливостта – това е завет от възрожденците и борците за църковна независимост.
Можем да кажем, че Българският национален въпрос приключва с Втората световна война, защото след това при променената международна обстановка и ситуация в България този въпрос получава друго наименование – нашият национален интерес вече е определян като великобългарски шовинизъм."
Чуйте цялата дискусия в звуковия файл.
Снимки – Архиви, 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски", БНР
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..
Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..
За първи път на 14 февруари в дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите. "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg