През последните три месеца, ако се направи аналогия с Covid пандемията, ситуацията е същата, но това е една серия от респираторни вируси. Много малко са болните от грип, но за сметка на това върлуват неприятни вируси – респираторно синцитиален вирус (RSV), риновируси, както и аденовируси. В момента заболеваемостта е пикова. Това олясни в "Нашият ден“ проф. д-р Петрана Чакърова, началник на Клиниката по детски болести в УМБАЛ "Проф. Стоян Киркович“.
Клиниката по детски болести работи по 21 клинични пътеки и в нея се лекуват средногодишно 1800-2000 деца от няколко области у нас.
Проф. Чакърова споделя, че няма свободни легла. На ден се изписват по 10-12 деца и до сутринта са дошли точно толкова отново.
65% от болните, които лекуваме, са от малцинствен произход. Не мога да си представя, че тези хора ще посрещат финансови предизвикателства. Стационарните лекари ще се занимаваме с малцинствени пациенти. Детският контингент ще се поляризира много, твърди проф. д-р Чакърова.
Според нея има някои ограничения, които много затрудняват работата. При продължаваща белодробна патология, клиничните пътеки са малко на брой и не може да бъде поставено условие на едно семейство детето им да не се разболява в рамките на три седмици след изписването. Повторната хоспитализация е проблемна, защото трябва да се определи по каква клинична пътека да бъде.
"Идват много деца с аномалии, които не са диагностицирани навреме, които вървят към бъбречна недостатъчност, кръвни заболявания, ендокринни заболявания, диабет. През последните две години се наблюдава гърчова симптоматика. На десет дни задължително идва едно дете и то не е доказан епилептик“, посочва проф. Чакърова.
Тя препоръчва родителите да не прибягват до самолечение на децата, а да търсят незабавна медицинска помощ при проява на първи симптоми.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
