Лесно можем да наречем Софийската опера и балет институция, пазител на на високото музикално изкуство, но от каква именно подкрепа се нуждае оперното изкуство у нас?
“Нужни са закони, които да официализират националността и идентичността на една култура. Когато направихме един конгрес на Световното оперно изкуство в София и дойдоха над 120 директори на оперни театри, се каза, че Софийската опера има идентичност.
Посочете ми един театър в света, който сам, със собствени средства, певци и артисти може да направи “Янините девет братя“, да отиде на сцената на “Болшой театър“ и да представи своето изкуство само с българи, които пеят на чист оригинален език. Имаме седем гостувания в Япония, имаме в Бразилия и в Германия. Ето това прави Софийската опера, тя е истински посланик на българското изкуство по света“, казва акад. Пламен Каталов в изнесеното студио на “Нашият ден“, директно от сградата на Софийската опера и балет, излъчено на 20 декември.
Сцените...
“По време на пандемията Софийска опера принудително излезе навън и играхме на осем сцени. В момента имаме голямата и малката сцена на Софийската опера, езерото Панчарево, парка на “Военна академия“, Белоградчишките скали и непременно пещерата Магура, където заедно с г-н Антоан Николов правим този пърформанс “Вагнер-Магура“, казво още той в интервю за БНР и подчертава:
Синхронът на операта с природата е феноменален. Имаме един божествен паметник на природата – Белоградчишките скали и пещера Магурата, които естествено ме “потърсиха“, за да съединим изкуството и природата в едно цяло. Това развива културен туризъм в един район, който е доста пренебрегван в своето развитие в последните години, а е край с голяма история“.
Откритите сцени...
“Маестро Карталов е известен със своите оригинални идеи. За първи път му се доверихме с кмета Софиянски през далечната 1996 г. и направихме първата опера на площада. Тогава имаше много вълнения дали ще стане, или не. Оказа се едно много интересно събитие. Когато преди няколко години се срещнахме и заговорихме за възможностите да направим нещо за Северозападна България, идеята ми се стори много оригинална, а времето доказа, че той е бил прав. Този фестивал се превърна в най-голямото културно събитие на Северозапада. Тази година възстановяваме спектаклите в пълния им блясък“, казва Антоан Николов, изпълнителен директор на Съвета на директорите на винарска изба “Магура“.
Какво трябва да бъде направено в законодателно отношение, за да бъде мотивиран българският бизнес да инвестира в изкуство и култура?
“Когато се правят инвестиции и сериозни дарения в областта на спорта и културата по света, се ползват данъчни облекчения и това е нещо нормално. Трябва да се намери синергията между участието на държавата, между това какво печелят културните институции сами от дейността си и помощта от страна на българския бизнес. Ако се намери този баланас и той бъде нормативно регулиран, печелим всички“, казва още Николов.
Акад. Пламен Карталов и Георги Спасов се запознават по време на спектакъл на “Аида“, когато Спасов идва при акад. Карталов с желание да подкрепя начинанието.
“За мен беше голямо удоволствие да гледам “Аида“, беше едно невероятно събитие. Ходил съм по много опери на площади и на други места извън България, но това беше нещо уникално. Видяхме конница, която тържествено влезе на площада“, казва от изнесеното студио на “Нашият ден“ Георги Спасов, собственик и изпълнителен директор на авиокомпания “Хелия еър“, който подкрепя сцената на Панчаревското езеро.
В разговора на Нина Цанева, излъчен от изнесеното студио на “Нашият ден“ от сградата на Софийската опера и балет на 20 декември, участие взеха акад. Пламен Карталов, Антоан Николов и Георги Спасов.
Фестивалът на българската крафт бира "Улица Хмел", ще се проведе следващият уикенд – 27-29 септември, до НДК в столицата и за втора поредна година ще събере над 20 местни български пивоварни. Посетителите на феста ще могат да се насладят на огромното разнообразие от различни стилове бира – съвременни и традиционни, както и ще могат да си побъбрят с..
Фондацията за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ) представи резултат от новото си проучване за 2024 година. Какви са промените в поведението на "Машината" от "сайтове - гъби" и защо започнаха да трият съдържание с проруска пропаганда, както и какво се случи, след като г-н Делян Пеевски сезира прокуратурата срещу "Машината",..
Иля е сред защитниците на Мариупол. Когато попада в плен, все още не е навършил двадесет години. Срещнах го в Киев, докато бях в Украйна през август тази година. Иля посещава хъба "YOUkraine", в който се опитват да помогнат на ветераните да преодолеят преживяното в плен, а то е наистина кошмар, който трудно можем да си представим. Разказът на Иля за..
Преди войната от 2022 година Андрей Петцяк е лекар физиотерапевт. След нахлуването на Русия в Украйна той се записва като доброволец в морската пехота на украинската армия и е военен лекар по време на сраженията в делтата на р. Днепър при Херсон. С него се видяхме в Лвов през август 2024 г. при посещението ни в Украйна.. На английско-украински,..
Какви са приликите и разликите между Закона за чуждестранните агенти в Русия, САЩ и проектозакона на ПП "Възраждане", провери и коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" руската журналистка Маргарита Шурупова . "Много ми е забавно, като слушам мнението на ПП "Възраждане", че техният проектозакон не прилича на руския. Всъщност това..
Какви са приликите и разликите между Закона за чуждестранните агенти в Русия, САЩ и проектозакона на ПП "Възраждане", провери и коментира в "Мрежата"..
Народният театър "Иван Вазов" ще представи на публиката седем нови постановки до края на декември Изиграха се първите два премиерни спектакъла –..
Преди войната от 2022 година Андрей Петцяк е лекар физиотерапевт. След нахлуването на Русия в Украйна той се записва като доброволец в морската..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg