Кампанията "Чистата Коледа" ви кани да се включите в почистването на двата плажа, облечени в празнични коледни облекла.
Кампанията е под мотото "Морето не е за една ваканция".
Инициативата "Чистата Коледа" съществува от 2018 г.
Организатори са сърфистката организация WIND2WIN и блогът Lessplastic Bulgaria.
Тя е едно от най-посещаваните коледни екологични събития у нас.
Всяка година доброволците на кампанията събират отпадъци с приблизително тегло половин тон. До този момент са събрани общо 2000 кг пластмасови отпадъци, а доброволците, взели участие в почистванията са били над 150 човека от цяла България.
Тази година доброволци ще почистват два плажа на две различни дати: 26 декември – плаж "Аркутино" край Приморско, и 28 декември – плаж "Камчийски пясъци" край Варна. Началният час е 10.00 часа и за двата плажа.
"Идеята на кампанията е да обърнем внимание върху замърсяването на Черно море и да мотивираме повече хора, да дадат своя коледен подарък на природата – чрез почистване на избрани плажове, което този път ще могат да направят в два дена." – споделя един от организаторите Илияна Стоилова и добавя: "Проблемът със замърсяването на морето е актуална тема не само през лятото. През зимните месеци, макар и без туристи, плажове ни са покрити с боклук. Вярвам, че е важно е да показваме на децата, че плажовете ни са места за спорт, отдих, и социален живот и трябва да ги пазим чисти. Чистотата на морето е свързана пряко с човешкото здраве."
Инициативата "Чистата Коледа" помага на природата, а и носи много усмивки и добро настроение на участниците – всички които проявят желание да се включат в двете почиствания се приканват да дойдат на плажовете облечени в коледен дрескод, а след приключване на почистването, ще има тържество и награди.
Събитието е любимо на децата, най-малките са едни от най-нетърпеливите да дойдат на заветните дати – дегизирани като Дядо Коледа, Рудолф, Снежанка или джудженца – и да се впуснат в приключения. Кампанията "Чистата Коледа" има важна комуникационна мисия, тя е особено ценна за децата, не само защото е много забавна, но и заради образователния аспект – децата научават любопитни факти за морето, растителността и обитателите му, както и да пазят природата.
Според мониторинга за морски отпадъци на Института по биоразнообразнообразие и екосистемни изследвания при БАН през зимата по българските плажове се срещат голям брой отпадъци. Силното вълнение, вятърът, морските течения и локацията на плажа са водещи фактори при замърсяването. Според ИБЕИ, на плаж Аркутино са открити 289 отпадъка за 100 м от плажа, на плаж Алепу – 188 отпадъка / 100 м, а на плаж Златна рибка – 110 отпадъка за 100 м от плажната ивица.
Проучване на учени от Института по океанология във Варна показва, че делфините в Черно море поглъщат пластмасови отпадъци.
През 2020 и 2021 година учените от института са изследвали стомасите на 31 мъртви делфина от видовете афала (Tursiops truncatus) и муткур (Phocoena phocoena). Труповете на делфините са локализирани на север от Варна, заплетени в мрежи за улов на калкан. В стомасите на 26 от делфините (83,87%) са открити пластмасови фрагменти. Размерът на пластмасовите фрагменти варира между 1µm – 5mm (микропластмаса) и 5mm – 25mm (мезопластмаса).
Общото количество на погълнатите пластмасови частици у всички делфини възлиза на 197 фрагмента. Средният брой погълнати пластмасови частици е 6.35 парченца за делфин. Най-често срещани са синтетичните влакна. Те се образуват при разграждане на рибарски принадлежности в морето (рибарски мрежи, въжета и съоръжения за аквакултури) или попадат там от сушата. Основен източник на синтетични влакна са дрехите ни. При пране, чрез отпадните води в околната среда, може да попадат над 1900 синтетични влакна на дреха или до 0.1 мг влакна на 1 грам текстил. Малките влакна попадат чрез отпадните води в реките или директно в морето.
"Морето и отпадъците в него и на брега стоят целогодишно. Премахването на отпадъците от плажовете е мярка, която предотвратява разпадането на пластмасата на малки парченца. Инициативи като "Чистата Коледа" имат санитарен, но и силен социален акцент. Разпространяването на информация и ангажираността с проблема са първите крачки към решаването му" – споделя Никола Бобчев от Lessplastic Bulgaria.
Научно изследване, публикувано през ноември в сп. "Нейчър комюникейшънс", показа как се отразява на китовете морското замърсяване.
Сините китове поемат до 10 млн. частици пластмаса на ден. Те са и най-големият консуматор на микропластмаси - един кит поема до 43.6 кг пластмаса всеки ден. Пластмасата се намира в храната на кита.
През 2022 г. изследване на Нидерландската национална организация за здравни изследвания и направено от учени от Свободния холандски университет откри за първи път микропластмаси в човешката кръв. Проучването е публикувано в списание Environment International.
Половината от човешките пробите са съдържали PET пластмаса, която се използва в еднократните бутилки за напитки. Една трета от кръвните проби съдържа полистирол, използван за направата на опаковки за храни и други продукти. А една четвърт от пробите съдържат полиетилен – материала на найлоновите торбички.
Следете официалното фейсбук събитие "Чистата Коледа" за всички подробности.
Все по-често за решаване на вътрешни и семейни конфликти се използва медиацията, която разполага с различни методи за справяне с критични ситуации. Един от тях е АХА подходът. "Този подход е за хора, които искат да излязат от спора начисто и да продължат напред наясно. Той е за хора, които искат да подкрепят съзнателния диалог за мир между всички..
Kакви са най-често срещаните заплахи при потапящите технологии (immersive experience) и как могат да бъдат управлявани рисковете, свързани с личната неприкосновеност и сигурността на потребителите? За киберзаплахите и разширената реалност разговаряме във "Време за наука" с Момчил Алексиев , основател на първата българска платформа за VR, както..
В това издание на "За здравето" гостува кардиологът проф. Пламен Гацов. С него акцентирахме върху различните фенотипове на артериалната хипертония, говорихме за сърдечно-съдовите болести на средната и напредналата възраст, за стареенето на сърцето. Срещата ни започна необичайно – с въпрос към аудиторията в кой дял на изкуството твори проф...
Казват историците, че откакто съществува, светът ни не е имал и ден, в който някъде да не се води война. Или войни. Не знам дали някой води статистика колко милиона хора загиват в т.нар. локални конфликти и сравнява ли се тази непрекъснато нарастваща цифра с броя на загиналите в най-масовото братоубийство, наречено Втора световна война. Не знам!..
В предаването "Радиоенциклопедия" по програма "Христо Ботев", в поредицата "Сладкото като история и ритуал", разказваме за сладкия вкус на арменците у нас. Нарекохме изданието "Ануш абур", което означава "сладка супа", позната у нас повече като ашуре – вкусна и важна обредна храна. Чрез разказа за ашурето, баклавите и кадаифите, бадемовите..
На 9 октомври от 18.30 часа в кино "Одеон" документалния филм "Черказки хроники" за живота и творчеството на българския автор Йордан Радичков ще даде..
Нура Минт Сеймали , златният глас на Мавритания, световноизвестната майсторка на "ардин" ( западноафриканска арфа от рода на "кора"-та и "камале..
От последните 10-15 години насам, живеем във време, в което повечето хора по света страдат не от недостиг на храна, а от прекаляване с нея. Свикнахме на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg