Инж. Светлана Генова: Защо никой не е по-голям от хляба?

Какво означава да си учител и да преподаваш сладкарство и хлебарство на деца? Какви други съставки са нужни за "бухването" на тази любов и колко трайна е тя – любовта. В "Нашият ден" инж. Светлана Генова разказва за силната любов към печивата, сладкарството и хлебарството.

"Преди около 40 години аз завърших едно много благодатна специалност в Хранително-вкусовия институт. Много исках уча специалност туризъм, но баща ми рече и отсече, че не ще бъде нещо, което го има във всеки град, всяко село – хляб, закуски, пасти", споделя Светлана Генова.

Тя е хлебар трето поколение, любовта към хлебарството е нейна страст. Дядо ѝ е имал фурна, а майка ѝ от дете расте в този малък храм на хлебарството. 

Повече от 10 години Светлана Генова работи в промишлени предприятия за производство на хляб и хлебни изделия. Отговаряла е за производството на един хлебозавод.  

След промените започва зараждането на малки пекарни, които предлагат голямото разнообразие на тъмни, диетични и специални хлебни изделия и нови технологии. Тогава Светлана Генова прави свой цех за закуски. Паралелно с това в продължение на 25 години преподава в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии.

"За мен беше удоволствие да виждам тези детски ръчички как приготвят кифлички, банички и хляб и всички други неща“, разказва Светлана Генова.

В момента тя предава тайните на хлебарството в един обучителен център на млади хора, които искат да натрупат знания и опит, които са решили да придобият нова професия.

"Хлебните изделия, особено тези, които се приготвят с мая имат живот“, твърди Светлана Генова.

Най-атрактивното нещо на което обучава своите курсисти и деца, това е тази баница, която се мята над главата от лист тесто. И допълва, че след като има тестената основа на баницата, може да се мисли за пълнежите. Най-традиционния е сирене и яйца. В различните региони са познати различни пълнежи, зелникът е характерен за Югозападната част на България, а пататникът се свързва с Родопите.  

"Хлябът е магическия символ на живота, плодородието и благоденствието. Той се прави за здраве, за единство. С него се свърза осигуряването на плодородието и във всички цивилизации житото, което зрънцето, основата символизира плодовитостта, зачатието, пробуждащия се живот. Както и изобилието от земни блага“, пояснява Светлана Генова.

Тя споделя, че най-голямата мечта е да успее да предаде тайните на правенето на вкусен хляб на младите.  

Българинът не може без хляб. Той е и любов, и уважение. Народът е казал, че да дариш хляб е най-богоугодно. Да споделиш хляба си е послание, което изпращаме към хората, които обичаме, за да бъдем заедно.