Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще замени ли изкуственият интелект изкуството

Въпросът не е дали, а кога

Изображение на Google Deep Dream, вдъхновено от Ван Гог.
Снимка: Image courtesy of Google

Доскоро смятахме, че творческите професии не са заплашени от изкуствения интелект (ИИ). ИИ не може да композира музиката на Моцарт или да нарисува картина на Леонардо. Само че ИИ може да рисува като Леонардо, като Холбайн, Джаксън Полък, Стан Лий или който и да било художник, чийто работи са били публикувани онлайн.

Може да сте използвали генератор на образи, който пресъздава ваша снимка като портрет от стар майстор, комикс герой или поп-арт икона. Може да ви е било приятно да се видите в ролята на принцеса-войн, викторианска аристократка или египетска принцеса и да не ви е хрумнало, че за да бъде създадено едно такова изображение, е бил използван труда на десетки художници.
ИИ за минути проучва милиони изображения, имитира стилове и ги комбинира според зададени критерии. Ранните изображения, създадени с помощта на генератори, имаха дефекти и даваха основания да се смята, че човекът още дълго ще владее сектора на комерсиалните изображения, но вече не е така. Въпросът вече не е кога ИИ ще изземе работата на авторите на сторибордове, герои за видеоигри, визуални концепции за кампании, постери, картички и пр. Това вече е факт.

Новините не са никак окуражаващи за художниците, които прекарват години в учене, усъвършенстване, изграждане на собствен стил, който сега наготово ИИ може да възприеме и да му вземе работата.

Изображение на видра на фона на пейзаж в стила на „Момичето с перлената обица“ на Веермер, генерирана от Open AI"Промяната в играта е налице. Алгоритмите станаха изключително добри в това да създадат изображение по зададени критерии. Резултатите са впечатляващи за мен, която от години се занимавам – казва художничката Албена Баева, която работи на пресечната точка на изкуство, технологии и наука. В работата си тя използва машинно обучение и изкуствен интелект, творческо кодиране и практики "направи си сам" и изследва пресечните точки между изкуството и изкуствения интелект. Притесненията на хората в креативните индустрии са напълно основателни, а причините за тревога са няколко: откъде ИИ взима данните? Защото ако се отворят база данните с изображения и компаниите платят интелектуалната собственост на използваните изображения, създаденият от ИИ продукт вече няма да е толкова евтин.

Другото е, че компаниите използващи ИИ изображения, също нямат права над тях.

В тези изображения няма нищо ново, те копират стил и така се натрупват еднотипни изображения, които затвърждават стереотипите - например при женските изображения, по условие хирепсексуализирани и опростени откъм други характеристики."

Ще умре ли изкуството? – този въпрос е бил задаван многократно през миналия век, особено остро с навлизането на фотографията например.

Има и творци, които не споделят общата тревога и приемат навлизането на ИИ повече като възможност

"Няма алгоритъм, който да разбира какво прави и да го прави по собствена воля казва Албена Баева и добавя: Абсолютно съм За прозрачност, за яснота и изплащане на компенсации, но тази реалност вече е тук и тя няма да си отиде"

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25
Д-р Наталия Темелкова

Сладостта понякога горчи...

Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..

публикувано на 18.11.24 в 16:35