Има ли ценностни промени в българското общество? Поводите за такъв разговор са много, като между тях са и резултатите от преброяването на населението през септември 2021 година, в което НСИ коментира че "вярата намалява сред населението".
Обратно на друго изследване, всъщност от години България е част от една международна изследователска програма "Европейско изследване на ценностите", което прави други заключения.
Може ли да има преоценка на ценностите? Запазва ли се тяхната универсалност? С какво се злоупотребява най-много в България и как изглежда непросветеният любител на псевдоистории, псевдофолклор и на какво ли още не?
Социологът доц. д-р Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН коментира в предаването "Мрежата":
Шаманската религиозност
"Много жалко е, че Националният статистически институт се опита да направи такова послание, защото данните за религиозност и за етнос са с абсолютен провал като събиране. Те самите признаха, че в сегрегираните квартали, в етническите махали имат около 60% покритие въобще като теренна работа. По тази причина казаха, че ще направят екстраполация на данните за религиозност и за етнос, но нека да припомним, че преди 10 години имаше 30% от населението, които бяха отказали да се определят религиозно и 10%, които бяха отказали да се определят етнически. Когато правите екстраполация на такива данни и това, което съобщавате след това, е абсолютно невалидно. Европейското изследване на ценностите е една дългогодишна програма, в България вече има 4 такива изследвания, които се правят на всеки девет години, тъй като ценностните промени не се случват рязко и заради това има един такъв период от деветгодишна пауза между вълните, за да се види какви са тенденциите, и там всъщност се показва, че напротив, религиозността, самоопределянето на религиозен принцип се покачва и от едни 7-8% в началото на Прехода, вече се стига до 60-70%, зависимост от възрастовите групи /…/.
Разликата между това, което на Запад колегите измерват, и тук е, че в България има една шаманска религиозност, по-скоро граничеща със суеверие. Хората вярват, че има някаква висша сила, надяват се, че има Рай, в който ще се озоват, но няма религиозна практика. Реално практикуващите хора, религиозните в техническия смисъл на думата, са около 4 процента от населението. От тази гледна точка може посланието на НСИ за намаляваща религиозност да е вярно. Хората, които ходят на литургия или които взимат намаз, ако говорим за мюсюлманите, са около 4 процента от населението и това е доста малко. Но когато погледнем измеренията на хората, които вярват, че има висша сила, която определя живота им и т.н., то България е една от страните с най-високи нива в това отношение. Така че трябва много внимателно да подхождаме, когато има такива послания.
Големият проблем при суеверната религиозност е, че можете да повярвате на всичко. И давам пример с една книга, която излезе преди няколко години и тя се превърна в бестселър на българския книжен пазар. Книгата е написана от една актриса, която очевидно има талант за писане, тя има дар слово, но тя дотолкова изопачава някои фолклорни традиции в книгата си, че става смешна. /……./"
Сакралната бутафория
"Мъжкото хоро го има. То има стародавна вековна традиция, ама не в Калофер и не на Богоявление. Мъжко хоро можете да видите и в Родопите във връзка с песпонеделник и със Сирни Заговезни. Мъжко хора има в местата, в които няма езера и заради това се влиза в реката, но това не е свързано с ваденето на кръста. Това е съвсем друго нещо. Това, което се случва в Калофер сега, е "модерен фолклор", който от 30 години съществува и се налага. Това е една такава бутафория и патриотарщина, която измества същността на празника. И ако си мислим за традицията, то и кукерът не би трябвало да си сваля маската, защото, за да прогони злите сили, той не бива да бъде хванат от тях, т.е. разпознат. А сега на кукерските фестивали, виждаме как те системно си свалят маските, пушат и няма никаква сакралност в това, което правят. Има бутафорност на нещата и тя е е израз на точно това – на непознаването на традицията, на непознаване на моралните устои, на етичните принципи, които са част от традициите.
/…/ Нашата Православна църква отдавна се е откъснала от социалния живот на хората. Тя стои някак си отдалече като един духовен съдник и се възпроизвежда една показна обредна ритуалност./../ Много е притеснително, когато религията се превръща в символ на партиотарщината, и това е много опасно."
Удобната легитимация
"Това беше много удобно на Симеон Сакскуборготски, нека така да го кажем. Той направи голямата отстъпка в своята биография. Човек, който може да претендира за престола, за цар, да стане министър-председател на една република, т.е. да се откаже от монархическата си претенция, но именно по тази причина той беше онзи, който вкара църквата в държавните ритуали. При правителството на Сакскуборготски беше възстановено освещаването на бойните знамена, религиозните служби в парламента. Това фактически и в някакъв смисъл е нарушение на Конституцията. В нашата Конституция се казва, че има разделение между църква и държава, че България е светска република. И беше удобно за Църквата, беше удобно за него, защото цялата тази ритуалност, която го легитимира, знаете властта на царя има претенцията, че идва от Бога, и се тръгна по една инерция. Първите, които прекъснаха тази инерция, бяха от "Продължаваме промяната" и всички бяха много скандализирани, но така пише в Конституцията…“
Загубеният морал
"Морално българското общество сякаш се загуби през последните 30 години. Пресен пример е скандалът, който възниква около една песен. Да, имало е такива подобни случаи и преди, но никога досега не е имало толкова брутална атака. Ние от години страдаме, като общество, от една публично търпяна мизогиния към жените - политици. На мъжете - политици се надсмиваме, когато са дебели или когато са ниски, но на жените се надсмиваме във всеки един случай, когато те се изкачат на малко по-висок пост. Това не е стъклен таван, това е нещо много по-страшно и това е такава загуба на морален ориентир! Има неща, които не може да си позволяваш. В случая с Лена Бориславова аз смятам, че има и нарушаване на Наказателния кодекс и Прокуратурата трябва да се самосезира, защото тук имаме престъпление срещу личността, срещу достойнството, срещу гражданските права, така че това е абсурдно, и се погазва Хартата на правата на човека."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Ани Петрова, БНР
Радослав Бимбалов, писател, общественик и предприемач, направи равносметка за изминалата 2024 година в ефира на предаването "Нашият ден". Той разгледа глобалните и националните процеси през годината, споделяйки своите наблюдения и размисли за обществото, политиката и културата. Говорейки за романа си "Ти, подобие мое", Бимбалов сподели:..
Поглеждаме към новата 2025-а година с календара "Слънчеви лица. Едно послание за добрина" и Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун – България”. "Щом четете тези редове, значи календарът ни с душа вече ви е повикал. Сърцето ви е чуло неговия зов и посланието ни за добрина е готово да разпръсква светлина", пише Маринова на сайта..
Тази година се отбелязва 90-годишният юбилей от обявяването на Витоша за първия природен парк в България и на Балканите. По този повод Регионалният исторически музей – София откри специална изложба, посветена на Витоша, която може да бъде разгледана до края на януари 2025 г. в зала "Инфо център". Изложбата включва архивни фотографии, документиращи..
Балканите в края на 2024 година продължават да стоят на кръстопът. Въпросът за бъдещето на региона остава неясен, като мнозина се питат дали ще успеят да преодолеят тези вътрешни и външни напрежения. В Сърбия продължава серията от студентски протести, които са насочени както срещу властите, така и срещу управлението на президента..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази книга е идеалното допълнение към коледно-новогодишните празници – история, която комбинира хумор, дълбоки чувства и изненадващи обрати. Гюдрюн Скретинг открива таланта си за забавно и увлекателно..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg