Деца бежанци у нас – помага ли им някой и как?

Кой и как помага на непълнолетните деца, които идват в България и търсят закрила?

“Картината в България много се промени във връзка със започването на войната в Украйна. Януари месец миналата година приемахме предимно деца от държави от Близкия изток. В последната година се увеличи изключително много броят на децата бежанци, тъй като България прие и много деца от Украйна“, казва в ефира на “Нашият ден“ Кристина Гологанова, социален работник, управител на фондация "Рийчаут".

“Разполагам със статистически данни, подадени към Върховния комисариат към декември 2022 г., в които се вижда, че от тези близо 149 000 души от Украйна, потърсили закрила у нас, 52 500 са деца. Към това число можем да прибавим и броя на децата от други държави, който, пак по данни на Върховния комисариат и на УНИЦЕФ, е около 5000 за миналата година. Виждаме колко различна е картината в последната година“, казва още тя.

“Грижата за децата бежанци не е еднаква. България все още няма изградена процедура, която да е устойчива и системна за тях. При нас всичко някак се случва на парче. В другите държави, колкото и да е трудно, има ясна система за прием.

В Испания например непридружените деца биват още от самото начало настанявани в малки жилища от семеен тип, заедно с деца от Испания“, посочва тя.

У нас...

“В България сме избрали по-различен подход, в който непридружените деца се настаняват основно в две места, създадени през последните години. Това са т.нар. “сигурни зони“ на територията на два от центровете на Държавната агенция за бежанци, откъдето децата изчезват“, заявява Гологанова и пояснява:

“Те изчезват, предимно придвижвайки се с помощта на трафикантите на хора. По тези пътища се случват непрекъснато злоупотреби. Можем да си представим как едно дете се придвижва с непознати и е в ръцете на трафиканти.

Това е системен проблем, който в България започна ясно да се очертава още от 2014-2015 г. Хиляди са децата, които изчезнаха по този начин“.

“Изключително важен е първият момент за грижата за детето. Ако се гледат всичките международни стандарти и препоръки, ще се види види, че грижата трябва да започне още от първия момент. Уставяването на връзката с детето трябва да започне веднага, за да може да се създаде доверие между тези, които доставят грижата и самото дете. Впоследствие процесът трябва да продължи с настаняване в сигурна среда“, подчертава тя и допълва:

“Знаем, че децата не могат да се придвижват сами – има Закон и Конвенция за закрила на детето, която България е ратифицирала. Не можем да се оправдаваме с това, че те не искат да останат тук. Можем ли да кажем така за собствените си деца и да ги пуснем да вървят нанякъде с някой“, пита още Гологанова в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

“Трябва да имаме ясна политика по отношение на миграцията, за нас тя все още е заплаха. Основният начин, по който реагираме, е чрез силови мерки на защита на границата и чрез затваряне на очи“, каза в ефира на “Нашият ден“ адвокат Диана Радославова, основател на Център за правна помощ "Глас в България".

Две защитени зони за непридружени непълнолетни у нас..

“В бежанския лагер в Харманли, например, бройката на търсещи закрила е по-голяма от тази в София, но там още няма защитена зона за деца. Говорим за бройка от порядъка на 3200 през 2021 г. и почти същия брой през 2022 г.

Огромната част от тях не са просто 16-17-годишни, те са на 14-15 и до 13-годишни“, казва още тя и посочва:

“Много са важни първите две седмици, в които децата идват в защитените центрове. После излизат от центровете. Това са един конвои с деца, за които си затваряме очите“, казва още тя.

Законодателно...

“Имаме Закон за закрила на детето, в който много ясно е посочена процедурата какво се прави, когато едно дете е непридружено. Имаме система, която е създадена за настаняване в центрове на деца без родители“, посочва още тя.

• Бесарабска българка от Одеса: Не се чувствам тук като чужда, на всяка крачка срещам добри хора

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.